Двоен спад на сивия сектор в застраховането

За последното десетилетие при небанковите услуги 12,5% от фирмите са давали пари в плик на чиновници.

В сектора на небанковите услуги нивото на сивия сектор е значително по-малко от средното за страната.

Почти двойно се е свил сивият сектор в областта на небанковите финансови услуги за малко повече от 10 години. В тях влизат застраховането, осигурителната дейност и инвестиционното посредничество. 20 на сто е било нивото на сенчестия бизнес в този бранш за времето от 1989-а до 2000 г. В момента обаче то е около 10%. Това показва проучване сред 40 компании от сектора на небанковите услуги, направено от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Средното ниво на сивата икономика у нас е значително по-високо, показват проучвания на международни компании. То е от порядъка на 33 на сто от БВП на страната, което се равнява на около 24 млрд. лева. Според данните на Асоциацията на индустриалния капитал ниското ниво на сенчестия бизнес в небанковия сектор  се дължи на добрите регулаторни механизми

Контрол в тази област упражнява Комисията за финансов надзор.

Има няколко причини, които подтикват компаниите от бранша да прибягват до непочтени практики, показва проучването. 77% от анкетираните са посочили, че плащането на по-ниски данъци е основният стимул за заобикаляне на разпоредбите. 72 на сто са отговорили, че понижаването на разходите за труд е друг фактор, заради който работодателите в бранша използват сенчести практики. Според едва 27 на сто стимул за преминаване в сивия сектор е по-голямата рентабилност или  генерирането на свободни парични потоци

Манталитетът на българите няма общо с нивото на сенчестия бизнес в областта на небанковите финансови услуги, показва още проучването. Според данните негативното явление се дължи на цялостната политика, която допуска съществуването му. Този фактор е свързан с несъвършенствата в законодателството, посочват анкетираните компании.

Междувременно  са посочили, че сивата икономика не е нормално явление. 24 на сто са на противоположното мнение, но посочват, че тези практики не са задължително условие за оцеляване на бизнеса. Данните показват още, че според 87% сивата икономика е свързана с нарушение на законите. Мениджърите на анкетираните фирми посочват също, че има и такива прояви, които са допустими според действащите разпоредби.

Все пак 12,5% са отговорили, че  даването на пари в плик е предпочитан вариант

в случаите, когато фирмата търси допълнителни гаранции за „гъвкавост и оперативност”. Останалите фирми обаче отхвърлят използването на подобни практики.

Работодателите от бранша смятат, че общата слабост на българския работодател е склонността му за укриване на действителните обороти и печалби. Всеки втори от бранша обаче е на мнение, че работещите в сивия сектор компании нанасят големи щети на изрядните фирми. Затова трябва да се предприемат адекватни мерки за изваждане на сивия бизнес на светло.