Време за равносметки и прогнози в пенсионното осигуряване

27 Януари 2012 г.,zastrahovatel.com
Никола Абаджиев, Председател на БАДДПО

 

Кризата предизвика „размествания на пластовете” и политически грешки, но и вземането на рационални решения

 

 

 

 

-Г-н Абаджиев, защо се чуват отделни гласове, че капиталовата система е неработеща, неефективна, губеща през кризисни години?

 

- Много правилно е, че това са отделни гласове. А причината за това е преди всичко некомпетентност, непознаване на същността на капиталовата пенсионна система и на нейното функциониране. Това са наши псевдоспециалисти (обикновено по-всичко), които още не са навлезли в детайлите (случайно или нарочно!) и в същината на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване като част от пенсионната система на страната и постиженията, които отбелязва, а и това, което потенциално може да даде при добро развитие на икономиката. Отчайващо за мен бе да видя и чуя на екрана на една от телевизиите от хора с високо обществено положение да коментират, че пенсионноосигурителните дружества „въртят парите на осигурените”, едва ли не за собствена изгода и за да натрупват печалби. Горкият специалист, бих казал! Той още не е в час, не е разбрал или отказва да разбере какво представляват пенсионноосигурителните дружества и изобщо какви за техните задължения и функции, какви са техните отношения с управляваните от тях пенсионни фондове. Всъщност този специалист не само не казва истината, но в случая умишлено подвежда голямата аудитория, която и без това има  недостатъчна  информация по темата. А истината е, че по презумпция и по закон пенсионноосигурителните дружества (ПОД) са създадени именно „да въртят”, т.е. да управляват вложените финансови средства на хората, които се осигуряват за пенсия, но ги „въртят” в тяхна полза. По закон най-късно  на петия ден от постъпване на осигурителната вноска в пенсионния фонд тя трябва да бъде инвестирана и  резултатът  от това „въртене на парите” се връща отново в индивидуалните партиди на осигурените лица. Така напримeр съгласно закона сто процента от доходността, постигната от инвестициите на Универсалните пенсионни фондове, са връща по сметките на осигурените в тях хора. Когато се говори за дейността на пенсионните дружества и техните финансови приходи, умишлено се спестява информацията за разходите им. Не се казва например, че всеки пенсионен фонд е отделно юридическо лице, от натрупаните в него средства не се  харчи нито лев за каквито и да било административни или стопански разходи, всичките тези разходи са за сметка на пенсионното дружество.  Единствените приходи, които постъпват в дружеството, са от събраните такси, които са определени в закона и са предназначени за управление активите на фондовете. В този аспект трябва да се знае, че българските пенсионноосигурителни дружества могат съгласно закона да осъществяват единствено и само такава дейност.

Всички международни институции за разлика от някои наши набедени специалисти, напротив, потвърждават, че няма алтернатива на капиталовите системи в пенсионното осигуряване, защото без тях хората няма да могат да получат адекватни доходи при пенсионирането си. Тези доходи ще бъдат адекватни само когато  пенсионният доход се получава от сбора на получаваното от Първия стълб – общественото осигуряване, от Втория стълб -допълнителната пенсия от Универсалните и Професионалните фондове, и накрая и от Третия стълб - Доброволните фондове, за които хората са преценили и спестяват и в тях. В допълнителното осигуряване в такива фондове няма таван на вложенията и респективно на пенсиите. Тук бъдещата пенсия зависи само от натрупания капитал в индивидуалната партида на осигуреното лице.  Някои често говорят, че пенсиите от допълнителните фондове ще бъдат малки. Да, в началото ще бъдат малки, но постепенно те ще растат, защото и натрупванията по партидите ще растат в съответствие с продължителността на периода на осигуряване и размера на осигурителната вноска. Ето, през 2017 г.  предстои увеличаването на осигурителната вноска за УПФ от 5% на 7% , нещо което ще се отрази върху натрупания капитал и това неминуемо ще повиши размера на допълнителната пенсия. И какво значи „малка допълнителна пенсия”. Малко ли е, ако твоята основна пенсия е 200 лв., а допълнителната ти пенсия е например 50 лв., т.е. това е увеличение от 25%. За едни 50 лв. са нищо, но за друг те ще бъдат съществен доход.

Не трябва да забравяме също така, че освен социалния ефект на допълнителното пенсионно осигуряване натрупаните огромни активи в пенсионните фондове се използват и ще се използват и за в бъдеще за развитие на икономиката на страната. В момента по-голямата част от активите на пенсионните фондове се инвестират в България. Инвестират се и извън страната, за да се използват и тези възможности за разпределянето на по-добра доходност по сметките на осигурените лица.

 

 

-Е, изпуснахте парата! А сега в началото на една работна година –

време за равносметка на изминалото -  нека обобщим каква беше основната тенденция през 2011 г. за пазара; има ли основания за оптимизъм, преодоляха ли вече пенсионноосигурителните дружества ефектите от тежката финансова криза, която ги засегна в голяма степен?

 

- Да, наистина  сега е време за равносметка, но и време за оценка на предизвикателствата, които предстоят, за потвърждаване и актуализиране на целите, които са поставени , а и за набелязване на нови стъпки в развитието на българския пенсионен модел, в т.ч. и на допълнителното пенсионно осигуряване.

Според мен 2011 г.  потвърди положителните тенденции от 2010 г. Това са тенденциите за  добри резултати от инвестиционната дейност,  за повишаване  активите на пенсионните фондове, на  увеличаване на броя на осигурените лица в тях. Положителен е и фактът, че в условията на икономическа криза пенсионните фондове показаха жизнеспособност и умения да се справят с проблемите. За пример може да се посочи 2009 г., когато бяха туширани негативите от тежката 2008 година. А през 2010 г. и 2011 г. всички пенсионни фондове имаха вече положителни резултати от дейността си, в т.ч. реализираха и добра доходност. Добрата тенденция бе до средата на миналата година. Така доходността за двугодишния период – 30.06.2009 г. – 30.06.2011 г., беше около 6% за всички пенсионни фондове. За съжаление под влияние на икономическата криза и лошото състояние на българската икономика към края на миналата година ще има снижени резултати, към края на деветмесечието тази доходност е в рамките 2,5 % ( още липсват официалните резултати за цялата 2011 г.).

Всичко това дава основание за оптимизъм, че пенсионноосигурителните дружества ще се справят и ще управляват добре активите на пенсионните фондове независимо от лошата ситуация в световен мащаб, а и в българската икономика.

 

-Каква е картината на капиталовата система и тенденциите през изминалата година в другите страни от Централна и Източна Европа ?

 

- Да, картината на състоянието на капиталовите системи в тези страни тук-там се оцвети с тъмни краски.

Кризата от 2008 г., а и настъпилата такава през втората половина на миналата година катализираха много силно политическия риск за пенсионните системи в различни страни. В някои от тях това нанесе сериозен удар от погрешни политически решения върху системата. Те преследваха главно краткосрочен икономически ефект, дори временни бюджетни цели, а това нанесе вреда върху дейността на капиталовите системи. Най-фрапиращ е примерът с Унгария, където се извърши национализация на пенсионните фондове от Втория стълб; парите от тях за съжаление бяха изхарчени много бързо и по тази причина там и в момента има социални сътресения. Стъпката на национализация в пенсионната система в Унгария е критикувана от всички експерти от международните организации. Една от съставките на високото социално напрежение, което наблюдаваме в Унгария, се корени и е вследствие на извършеното в пенсионната система.

В други страни последствията от кризата върху пенсионните модели бяха по-умерени, като в Полша се стигна до временно намаляване на вноските за Втория стълб с уговорката, че през 2017 г. ще се възстанови старият й размер от 7.3%. , а в Румъния беше извършено временното й замразяване.

Общите тенденции говорят за безалтернативност на капиталовите пенсионни системи. Международните финансови институции, в .т.ч. ЕС ( „Зелената книга”), Международният валутен фонд, Световната банка посочиха и потвърждават своите изводи, че смесените системи са най-съвременното, което може да функционира сега в световен мащаб. Именно такава смесена система представлява българският пенсионен модел. Структурно сме намерили най-доброто в момента. Предстои да развиваме този модел и в бъдеще, да създаваме допълнителни добри условия за функционирането му.

 

-А в България?

 

- За съжаление и ние не останахме настрани от тези „размествания на пластовете” и у нас се допусна подобна, но не толкова мащабна  политическа грешка. Такова беше решението за прехвърлянето на част от  средствата от професионалните фондове в НОИ. Добре беше обаче, че грешката беше отчетена и отстранена навреме и без сътресения. Независимо от това трябва да признаем, че тази грешка не мина без известни последствия, които се изразиха главно в намаляването на доверието към стабилността на пенсионните фондове, което се подхранваше от допусканията, че подобни действия могат да се предприемат и към средствата на другите пенсионни фондове. Всичко това вече е преодоляно и сега всички фондове функционират нормално.

 

 

-Може ли да илюстрирате в цифри състоянието на българския пазар?

 

- Към момента разполагаме само с информация за деветмесечието на 2011 г. Основните показатели са няколко. Нарастването на активите на пенсионните фондове. Акумулираните нетни активи за този период общо са 4 млрд.331 млн. лв., което представлява нарастване с 8.63% спрямо резултатите в края на 2010 г.; а спрямо деветмесечието на 2010 г. ръстът на активите на пенсионните фондове е 16.30%. Друг важен показател представлява броят на осигурените лица в пенсионните фондове. За първите девет месеца те са 3 955 091 при 3 889 336 за първите шест месеца и 3 882 833 в края на 2010 г. Виждате нарастване с 1.86% спрямо края на 2010 г. и 2.56% спрямо деветмесечието на 2010 г. Интересен показател е и броят на новоосигурените лица, които общо за първите девет месеца на 2011 г. са 107 138 души, при общо 149 655 души за цялата 2010 година. Важен показател е доходността. Среднопретеглената доходност за двугодишен период (31.09.2009- 31.09.2011) е над 2% за всички фондове (УПФ,ДПФ,ППФ), а за шестмесечния двугодишен период (31.06.2009 – 31.06.2011) доходността е над 6% за всички фондове.

 

 

-Кои бяха големите грешки, които не бива да се повтарят и разклатена ли е стабилността в доверието на хората, доверили своите спестявания в частното пенсионно осигуряване?

 

- Вече говорихме за това. През изминалата година имаше грешки, допуснати от институциите, които отговарят или имат отношение към функционирането на пенсионната система. Пенсионноосигурителните дружества също не правят изключение в това отношение. Както се казва, човек се учи от грешките.

Хубавото е, че в последно време се породи по-правилно отношение и разбиране от страна на властимащите към дейността по допълнителното пенсионно осигуряване. Все повече се говори за капиталовите пенсионни фондове като част от общата пенсионноосигурителна система в страната. Това е правилното отношение, защото пенсионната система в България е тристълбова. Когато се оценява нейното състояние, резултати, възможности, трябва да се гледа общо и на трите елемента на системата –

разходопокривния Първи стълб и капиталовите Втори и Трети стълб. В бъдеще и трите стълба не могат да посрещат проблемите, камо ли да ги решават един без друг и затова би трябвало да се развиват в еднаква степен, без да се конкурират. Смесеният пенсионен модел е удачен за страната ни, имайки предвид традициите. Болшинството от експертите поддържат такова мнение, макар че трябва да признаем, че не са малко и гласовете за изцяло преминаване на пенсионната система на капиталов принцип.

Ако има грешки в политиката на пенсионноосигурителните дружества, те са свързани с недостатъчното представяне на дейността им пред обществото. Все още в България, дори след 15 години дейност на тристълбовия модел, не може да се оцени правилно неговата роля. Българският модел е съвременно структуриран и трябва да му се създават условия за бъдещо развитие. Това всъщност е оценката на международната общност за България. Това многократно беше потвърждавано от експертите на такива институции като Международния валутен фонд, Световната банка, международните организации на пенсионните фондове (ФИАП и ЕФРП) и т.н. Всичките те обаче препоръчват да се създават условия за по-нататъшно развитие и по-добро функциониране на този модел.

 

-Кои са новите и неотложни промени, които законодателно ще се решават с измененията на Кодекса за социално осигуряване, и имат ли те отношение към вашия бранш? Ще се решат ли законодателно някои неясноти и проблеми, касаещи периода на изплащане на пенсиите, защото, доколкото ми е известно, именно там е „ахилесовата пета“ в  системата?

 

- За по-доброто развитие на пенсионния модел особено важни са набелязаните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Сега на дневен ред са някои  изменения в закона, които  имат пряко отношение  към Първия стълб, но те имат косвено отношение и към допълнителното пенсионно осигуряване. Като пример мога да посоча увеличаването на възрастта за пенсиониране, която решава основно въпроса с правата на осигурените в разходопокривната система, но от това зависи и получаването на допълнителните пенсии. За нас особено важен е подготвеният законопроет за изменение и допълнение на КСО в частта му за инвестициите на пенсионните фондове. Правихме обсъждане съвместно със специалистите от Комисията за финансов надзор (КФН) в междуведомствената работна група. Този законопроект е готов и в най-скоро време ще бъде внесен за одобрение. Той решава три основни проблема – либерализирането на инвестиционния режим за „въртенето на парите” на пенсионните фондове; създаването на по-гъвкави възможности в режима за инвестиране в различни финансови инструменти за пенсионноосигурителните дружества, особено в моменти на криза, т.е. за пренасочването на инвестициите на активите, по-добро диверсифициране на портфейла. Други законодателни промени, които ще се разработят и предложат през 2012 г., са свързани с въвеждането на мултифондовата система. По този въпрос взеха отношение от Световната банка. В момента има готовност за подготовката на проектозакон съвместно с КФН.

Що се отнася до „фазата на изплащане” на пенсиите не бих казал, че е това е „ахилесова пета”, а по-скоро става дума за това, че в сегашния КСО този проблем не законодателно уреден. Предстои това да бъде доработено тази година в законопроект за допълнение на КСО с допълнителни разпоредби за решаване на фазата на изплащане от Универсалните пенсионни фондове. Аз лично не мисля, че има сериозни проблеми в тази материя, още повече че имаме  международния опит, имаме и нашите виждания и проекти за решения. Основната причина за забавянето на това законодателно разписване е, че първите допълнителни пенсии ще се изплащат едва през 2023 г. - 2025 г. Положителното в забавянето пък е, че има други държави, които са преди нас и вече са натрупали опит. Така ние ще се стремим да избегнем проблемите, които възникват там по време на тази фаза на изплащането на пенсиите. Съществуват нови идеи по отношение на анюитетите; формирането на резервите на пенсионните фондове за времето на фазата на изплащане; управлението на парите на самите пенсионери, нещо което има връзка и с въвеждането на мултифондовете. Всички тези основни положения ще бъдат разписани през тази година и в началото на 2013 г. ще бъдат приети в закона.

 

 

-Най-после да си дойдем на думата за прословутата  мултифондова система, за която ние журналистите от години слушаме, като че ли става дума за панацея. Последните идеи, защото, доколкото разбрах от ръководещия осигурителния надзор г-н Ангел Джалъзов, все още става дума за идеи и тяхното законодателно решаване тепърва предстои, са, че ще стартира едновременно в доброволния Трети стълб и в задължителния Втори стълб от началото на 2013 г. Има ли предимства тази система, приложена по времето на финансова криза?

 

- Радостно е, че ръководството на КФН и лично председателят г-н Стоян Мавродиев имат конструктивно мнение по този въпрос. Още в първите дни на януари ще започнем съвместна работа. Имаме готовност с първоначален вариант на законопроекта, който трябва да се актуализира и доработи с цел приложението на мултифондовете и в задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Така че според мен всичко това може да бъде извършено в кратки срокове и същият да може да бъде гласуван още до края на тази година.

Основното предимство на тази система е по-ефективното управление на активите на пенсионните фондове, и по-конкретно средствата на осигурените лица. Тези инвестиции ще бъдат съобразени с жизнения хоризонт на една или друга група осигурени лица. От друга страна, ще направи инвестиционния процес по-ефективен. Изключително важно е, че средствата на хората преди пенсиониране ще се управляват много по-консервативно, респективно – по-надеждно. Друг голям принос на системата е, че хората ще имат възможност по-пряко да се ангажират с управлението на собствените си средства чрез своя личен избор на инвестиционен портфейл, съобразен с тяхната възраст.

 

 

-Какви са лично вашите очаквания за 2012 г. в пенсионноосигурителния бранш, касаещ частното пенсионно осигуряване, и как според вас осигурените ще бъдат защитени от евентуални нови кризисни ситуации на фондовите пазари?

 

- Очаквам положителните тенденции от 2011 г. да продължат и през тази година. Смятам, че пенсионните фондове ще получат по-голямо обществено признание и заинтересованост от страна на хората към дейността им. Мисля, че през тази година ще се преодолява разбирането, че пенсионната система обхваща само разходопокривната система и че нейните проблеми не касаят допълнителното пенсионно осигуряване. Очакванията ми са да се увеличи събираемостта на вноските на осигурените  не само от „сивата икономика”, а и вноските с умален размер или забавените вноски.

Чрез разумна инвестиционна политика и внимателно, грижовно управление на активите от страна на ПОД хората ще бъдат защитени от евентуални кризисни ситуации. И ако трябва да видим положителното дори в кризата през 2008 г., то е, че ПОД вече притежават опита от управлението в такива ситуации, опита да реагират бързо и навременно. Спомнете си, че през 2008 г. имахме срив на борсата с 80%. Благодарение на бързите мерки, които предприеха ПОД, те намалиха този срив за фондовете в границите на минус 25%. Дори при тези условия те не намалиха и преструктурираха своите инвестиционни портфейли, своите инвестиции, и инвестираха в инструменти, които имаха потенциал. В резултат на това, както се очакваше, именно пенсионните фондове бяха едни от първите, които излязоха от кризата, възстановиха стойността на активите си и  започнаха да регистрират нарастването им.

 

 

-Г-н Абаджиев, честита новата 2012 г. с пожелание за много здраве, лично щастие и професионални успехи на вас и хората от вашия бранш!

 

-Благодаря. Същото пожелавам на вас и на целия екип на вашия вестник.

 

Разговаря Илеана Стоянова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки