Мултифондовете стартират в задължителните и доброволните фондове от 2013 г.

Мултифондовата система в частното пенсионно осигуряване ще стартира едновременно в доброволния Трети стълб и в задължителния Втори стълб на допълнителното пенсионно осигуряване.  Това е новината, която би била наистина реална, ако  това стане. Засега прогнозата е до средата на 2012 г. да бъде готов нов законопроект, който разписва нейното функциониране. Това обяви в София по време на осигурителен форум Ангел Джалъзов, зам.-председател на КФН, отговарящ за осигурителния надзор.

Доходността на пенсионните фондове в условията на финансова криза и перспективите за въвеждане на мултифондовете в страните от Източна Европа бяха основните акценти в тазгодишната международна конференция на тема „Перспективи за развитие на небанковия финансов сектор”, инициирана от Комисията за финансов надзор, която се проведе на 14 декември в хотел „Шератон”, гр.София.

На конференцията присъстваха още национални и международни гости на високо ниво, длъжностни лица от Европейската комисия, европейските надзорни органи и Световната банка, както и представители на регулаторни и надзорни органи и участници на пазара от Централна, Източна и Югоизточна Европа, които ще изразят своите позиции за развитието на небанковия финансов сектор в рамките на европейската общност.

В хода на дискусиите в Панел „Пенсионно осигуряване” в разгледани теми за капиталовите пенсионни схеми  лекторите се спряха на доходността на пенсионните фондове и перспективите за въвеждане на мултифондове. Основни разгледани теми бяха:  „Развитие на мултифондовете и свързаните с тях стратегии за управление на активите“ на г-н Джон Полнър (главен финансов експерт, Световна банка);„Необходимост, опит и перспективи за въвеждане на мултифондовете в капиталовите пенсионни системи“ на г-н Никола Абаджиев (председател на БАДДПО);„Развитие и резултати на пенсионните фондове по време на криза”  -г-жа Мария Христова (КФН)  и „Развития и бъдещи предизвикателства пред II стълб на полската пенсионна система“  - г-н Бартломей Дзик (експерт „Пенсионен надзор”, Полски финансов надзор).

“В края на първото шестмесечие на 2012 г. КФН ще подготви нов законопроект за въвеждането на мултифондова система в частното пенсионно осигуряване – обяви при откриване на панела заместник-председателят на КФН и ръководещ Управление “Осигурителен надзор”  Ангел Джалъзов, модератор на ПАНЕЛ „ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ”.  - Това е само началото на дискусията - проблемът е силно дискусионен и ще има множество кръгли маси, защото ще се нуждаем от пълен консенсус. Въпросът за мултифондовете има финансов, социален и политически аспект.”

Пенсионната система е силно свързана с капиталовите пазари, защото допринася за развитието им, обясни г-н Джон Полнър.

Според него репутацията на капиталовите пенсионни системи в Европа и в света доста е разклатена поради факта, че доста от фондовете, които се осланят на тези системи, са засегнати от кризата и бъдещите пенсионери се боят, че ще загубят активите  си. За да няма такива опасения в бъдеще, би трябвало да се въвежда както мултифондова система, така и други пазарни механизми. Трябва да има сериозна обосновка за въвеждането на мултифондове, твърди Джон Полнър. През 2008 г. поради кризата има спад в портфейлите, нещо което се компенсира през 2009 г. , но няма напълно възстановяване на портфейлите, а само номинално.

Мултифондовете дават възможност, от една страна, за инвестиционен избор на бъдещите осигурени при поемане на риска измежду един от трите портфейла – агресивен, балансиран и консервативен, – а от друга, за засилване на конкуренцията между самите фондове – сподели в своята презентация „Необходимост, опит и перспективи за въвеждане на мултифондовете в капиталовите пенсионни системи“ Никола Абаджиев (председател на БАДДПО)  и припомни смисъла от въвеждането на тази система.

„Мултифондовете”  като системи действат в страни като Чили, Мексико, Перу, Испания, Литва, Латвия, Естония, Унгария и Словакия. В Чили и Мексико в началото били въведени по два мултифонда, в Перу- три, както и в Словакия, Естония и Латвия; в Литва – четири. В някои страни се правят съществени промени в мултифондовата система  през последните години. От тази година Словакия и Естония въведоха и четвърти мултифонд.

Първоначалната идея на българските пенсионноосигурителни дружества беше мултифондовата система да стартира само в доброволните пенсионни фондове, да се отчетат резултатите от въвеждането й и след това да се премине към въвеждането на системата и във Втория пенсионноосигурителен стълб. За съжаление този пробен срок за въвеждането премина и се разми в годините.
Още през 2009 година пенсионните компании повдигнаха въпроса и за разширяване обхвата на мултифондовете и тяхното въвеждане едновременно и в задължителните, и в доброволните фондове.  Сега мнението на бизнеса, както и на Комисията за финансов надзор  е по-скоро за въвеждането на мултифондовете едновременно във Втория и в Третия стълб. Това е така, защото компаниите смятат, че е изгубено прекалено много време и въвеждането трябва да стане едновременно.

Разграничаването на портфейлите ще става чрез критерии за определяне на рисковия профил и на базата на относителния дял на финансовите инструменти с променлив доход спрямо активите, обособени в съответните портфейли.

Инвестиционните портфейли ще бъдат самостоятелни субекти, ще водят отделна отчетност и във всеки инвестиционен портфейл първоначално ще има обособени до три мултифонда – агресивен, балансиран и консервативен. Пенсионните компании предлагат при агресивния портфейл инвестициите в инструменти с променлива доходност спрямо размера на активите да е не по-малко от 50 на сто и не повече от 80 на сто. При балансирания портфейл делът на финансовите инструменти с променлива доходност ще е не по-малко от 15% и не повече от 35%. При консервативния портфейл относителният дял на финансовите инструменти с променлив доход ще бъде не повече от 15 на сто. Всичко това е обосновано, от една страна, от международния опит, а от друга, е съобразено и с местните условия.

В системите, базирани на мултифондове, осигурените лица могат да избират оптималния за тях инвестиционен портфейл според предпочитаното съотношение риск - доходност. Целта е да се обвърже равнището на риска на инвестиционния портфейл с инвестиционния хоризонт на осигуреното лице, като по този начин се увеличи очакваният размер на бъдещата му пенсия. Мултифондовете имат и други форми на положително въздействие спрямо пенсионната система и капиталовите пазари. На първо място, повече информация. Осигурените лица имат по-голям стимул да търсят информация за резултатите, постигнати от пенсионния им фонд, което налага голяма дисциплина в администриращите дружества. В резултат пенсионните дружества са принудени да предлагат все по-голяма по обем информация. На второ, по-активното участие от страна на осигурените лица. Възможността сами да изберат инвестиционния портфейл дава на осигурените чувството, че участват активно в управлението на пенсионните си спестявания. Това е позитивна тенденция, тъй като, когато имат повече информация относно пенсионния си фонд, лицата могат да насочват повече време и усилия в други аспекти на пенсионното си планиране. На трето, но не на последно място, по-добро насочване на ресурсите. По-голямата диверсификация на инвестициите в резултат от въвеждането на мултифондовете води до по-ефективно разпределяне на финансовите ресурси в икономиката.

Най-сериозният мотив за въвеждането на мултифондовата система у нас в момента според Н. Абаджиев е да се намали рискът за бъдещите пенсии, особено за хората, на които им предстои пенсиониране. Чрез консервативните портфейли в мултифондовата система ще могат съзнателно да се регулират вложенията на хората, които са преди пенсия, и по време на пенсионирането им.

Друг мотив за въвеждането им касае по-младите хора, които чрез тази система ще могат да осъществяват диверсификация на своите лични средства с цел да се постигне добра възвращаемост.

Мултифондовата система ще допринесе и за развитието на българския капиталов пазар, защото тя спомага за стабилизацията на местните капиталови пазари. Това обаче може да стане, ако се даде възможност на фондовете да инвестират в по-широка палитра от инструменти. С подготвените промени в КСО се цели именно да се разрешат тези възможности. Колкото по-големи са пенсионните фондове, толкова по-трудно намират възможност за инвестиране на активите си на местните капиталови пазари. Затова с въвеждането на мултифондовете ще се даде възможност за по-солидни инвестиции. Регламентацията на инвестиционните възможности трябва да бъде по-гъвкава според Н. Абаджиев.

Идеята за въвеждането на мултифондовете се корени още в далечната 2005 г. От тогава до 2009 г. у нас бяха провеждани дискусионни форуми, включително и международни кръгли маси, конференции, конгреси, но не се стигна до политически консенсус по въпроса. По-късно и финансовата криза през 2008 г.  изигра доминираща роля в посока на скепсис в повечето страни, в които бяха въведени подобни системи. Хората загубиха доверие в тях. Може би това бе причината, че готовият законопроект стигна до парламента, но заради смяна на властта бе върнат за мнение в министерства и за одобрение в Министерски съвет. Така от 2009 г. до днес идеята отлежава в очакване на по-добри времена.

„Първата стъпка, която ще направим, е да проведем дискусията за това дали мултифондовата система да стартира и във Втория и Третия стълб - сподели

заместник-председателят на КФН и ръководещ Управление “Осигурителен надзор”  Ангел Джалъзов. - След това ще формираме работна група , ще отчетем мненията и аргументите на всички участници. Има законопроект за мултифондовете, изработен през 2009 г. , но ние ще разработим нов. В нашата законодателна програма сме предвидили да финализираме нормативно този документ в последното шестмесечие на тази година. Ако стигнем до консенсус с всички участници в работната група, новият законопроект ще бъде приет и ще стане  факт, като въвеждането ще бъде от 1.01.2013 година.“

Илеана Стоянова