Отварянето на границите увеличи щетите драстично

При фалита на ЗК „Хилдън“ НББАЗ изплати обезщетения в чужбина за повече от 1 млн. евро

            - Господин Табов, бихте ли представили системата „Зелена карта“ и Съвета на Бюрата?

            - Системата „Зелена карта“ съществува вече повече от 60 години. Това е изключително динамична структура, създадена с една цел - да защитава и гарантира пострадалите при ПТП граждани, така че да бъдат максимално удовлетворени за причинените им вреди. Тя продължава да се развива и се сблъсква ежедневно с множество предизвикателства и проблеми.  Една от ключовите роли на Съвета на Бюрата е да следи, регулира и подобрява финансовата стабилност на своите членове - 45 държави, чрез своите национални бюра. Стабилността на бюрата е изключително важна от гледна точка на финансиране, организиране,  изграждане на връзките между тях и техните членове, както и връзката между бюрото и държавните власти. Националните бюра са организации с нестопанска цел, освободени от държавно влияние, неполитически структури, които поддържат тясна връзка с надзорните органи. В историята на системата, както и към настоящия момент сме свидетели на това как фалитът на застрахователни компании оставя задължения за изплащане на обезщетения, а тези задължения в повечето случаи представляват огромни суми и процесът отнема много време. Ако една застрахователна компания не е в състояние да изплаща задълженията си своевременно, то отговорността се прехвърля към съответното бюро, респективно върху неговите членове. Съгласно действащите правила и директиви в системата  националното бюро на пострадалата страна има възможността да изпрати съответното искане към бюрото на изплащащата страна, което следва да изплати сумата в съответния регламентиран срок. Ако впоследствие национално бюро не получи парите от застрахователната компания, това означава то да бъде финансирано на солидарна основа.

            На българския пазар съществуват 17 застрахователни компании, които продават задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Всички те лежат върху тази основа. Конкуренцията е важен фактор във всяка професионална дейност, но не може да има конкуренция без сътрудничество и тя да бъде в нормални граници. Само за пример: при фалита на ЗК „Хилдън” (бивша „Юпитер”) НББАЗ изплати обезщетения в чужбина за сметка на ЗК „Хилдън” повече от 1 милион евро.

            - Как се осъществява мониторингът и контролът от страна на Съвета на Бюрата върху системата „Зелена карта”?

            - В Съвета на Бюрата съществува специален комитет за мониторинг. Комитетът ежедневно се занимава с всички въпроси, свързани с наблюдение върху работата на бюрата, презастрахователната програма, както и поддържане на финансовата стабилност на членовете на системата. Една от функциите му е своевременно да идентифицира потенциално финансово слабите бюра и да предприема мерки за подобряването на тяхната стабилност, следи за финансовата дисциплина и сроковете на изплащане. Неизпълнението на финансовите задължения на едно бюро съгласно разпоредбите на вътрешните правила, мониторинговият комитет може да предложи на Управителния съвет на Съвета на бюрата, а на по-късен етап и на Общото събрание да бъдат наложени санкции, които освен в парично изражение, например банкови гаранции и финансови глоби, могат да бъдат и изключително драстични, като временно или пълно прекратяване на членството на бюрото в системата.

            - Как се отрази присъединяването на РБългария към ЕИП по отношение на „Гражданска отговорност“ и свързаните с това щети?

            - Отварянето на границите след присъединяването на България към Европейския съюз логично доведе до увеличаване на трафика. Съответно увеличиха се щетите в чужбина с участието на МПС с български регистрационни номера, както и тези на територията на Република България по вина на МПС с чужда регистрация. За сравнение броят на регистрираните щети в чужбина с участието на български МПС за 2006 г., т.е. преди присъединяването на България към ЕС, е 3322 бр., а за 2010 г. - 13 830 бр., което представлява четирикратно увеличение. Респективно броят на регистрираните щети за територията на България по вина на чужди МПС е нараснал от 502 бр. за 2006 г. на 938 бр. за 2010 г.

            С отпадането на граничния контрол за проверка на застраховка „Гражданска отговорност“ много български граждани тръгнаха из Европа без сключена застраховка. Това неизбежно доведе до увеличение на щетите, причинени от такива МПС. За сравнение през 2008 г. са регистрирани 191 бр. щети, платени 250 081 евро, за 2009 г. техният брой е 286 за сумата от 611 099 евро, за 2010 г. - 360 бр., платени 614 771 евро, заведени към 30.09.2011г. - 361 бр., платени 550 000 евро.

            - Как от ваша гледна точка ще коментирате проблема България - Румъния по отношение покупката на МПС втора употреба от румънски граждани, които не ги пререгистрират в Румъния и продължават да ги карат с български регистрационни номера.

            - Последните няколко месеца броят на застрахователни събития, причинени от румънски граждани с МПС с българска регистрация на територията както на Румъния, така и на други държави членки на Европейския съюз, се увеличи неимоверно много. Претенциите по тях, като абсолютни суми, непрекъснато нарастват, а с това и проблемите по плащането на щетите.

            Голям брой МПС с българска регистрация втора употреба се купуват от румънски граждани, които напускат страната с български регистрационни номера и договор за покупко-продажба или само с пълномощно от предишния собственик. Румънските граждани не извършват пререгистрация на тези МПС. За такива автомобили, които притежават валидни едногодишни полици „Гражданска отговорност”, издадени от член на НББАЗ с еднократно платена премия съгласно българския Кодекс за застраховане, отговорността е на българския застраховател. Той е в риск през целия период на валидност на застраховката. Същият трябва да плаща всички щети, настъпили на територията на ЕС с този автомобил, който носи български регистрационен номер, независимо с каква националност е шофьорът. В противен случай българското национално бюро в съответствие с Многостранния гаранционен договор (MGA) ще плати щетата и ще поиска възстановяване на сумата от този застраховател.

            - Как оценявате проведената конференция между представителните институции на България и Румъния по този проблем?

            - Считаме, че проведената международна конференция беше доста ползотворна с оглед решаването на проблема с нарасналата честота на застрахователни събития, причинени от румънски граждани с МПС с българска регистрация на територията както на Румъния, така и на други държави членки на Европейския съюз. Този проблем ескалира и засега не намира институционално решение нито от българска, нито от румънска страна. Лошото е повече за българската страна, тъй като големите разходи по щетите са на българските застрахователи, сключили застраховка „Гражданска отговорност“, а тези, които остават без застраховка, но с български регистрационни номера са в тежест на българския Гаранционен фонд. По този начин се разрешава да изтича български капитал извън страната чрез изплащане на щети в големи размери, покриващи отговорността на чужди шофьори, в случая румънски, без да са постъпили вноски от тези МПС в Гаранционния фонд.

            Целта на тази конференция, организирана от българските и румънските заинтересовани страни, бе да се повдигне обществен дебат и широко медийно отразяване,  за да може отговорните държавни институции от двете страни да вземат спешни мерки и извършат необходимите законодателни промени за решаването на този проблем.

            Не трябва да се допуска чуждестранно лице, закупило МПС от България, да излиза, без да му е подменен българският регистрационен номер с временен такъв.

            В Германия например МПС, сменили собствеността си, напускат страната само с временен транзитен номер със срок на валидност 30 дни.

Гергана Иванова