„Румънският казус” се превръща в балкански

24 Октомври 2011 г.,zastrahovatel.com
· Гърци регистрират фирми у нас, за да купят и застраховат евтино коли, които да карат в родината си · Подобни схеми се прилагат вече и в Сърбия, Македония и Турция

След като „Румънският казус” ескалира в проблем за българските застрахователи и гаранционния ни фонд, сега е на път да се превърне в истинска балканска зараза. Това стана ясно по време на проведената на 27 септември в София конференция „Автомобилното застраховане в Югоизточна Европа: Трансгранични проблеми и решения”. По данни на румънския застрахователен надзор от 2006 г. до 2010 г. броят на претърпелите пътен инцидент в Румъния автомобили с българска регистрация са се увеличили повече от 15 пъти (съответно от 204 до 3155). Българските застрахователи пък алармираха, че подобен на „румънския казус” проблем набира скорост в момента в Гърция. Гръцките граждани обаче прилагат друга схема. Те регистрират юридическо лице в България, а то купува автомобил, който се кара приоритетно в чужбина. Причината, поради която южните ни съседи използват тази по-сложна схема, е, че гръцките данъчни власти са особено стриктни в стремежа си да осигурят възможно най-големи постъпления в държавния бюджет на почти фалиралата си страна. Затова там в момента не би минало масово заобикаляне на законодателството, както се прави от години вече в Румъния. Но нека започнем от самото начало.

 

Модератор на първия панел на конференцията беше Константин Велев – член на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Той откри дискусията, като обясни накратко казуса с масовото каране в Румъния на автомобили с българска регистрация, продадени на румънски граждани, но нерегистрирани в северната ни съседка. И даде думата на Борислав Богоев, зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ Управление „Застрахователен надзор”, който подчерта, че автомобили с българска регистрация се управляват най-вече в Румъния, но вече и в Гърция, Македония, Сърбия и Турция. Собственикът е български гражданин, но колата се движи през по-голямата част от времето на чужда територия. При ПТП претенциите се предявяват към българското застрахователно дружество, ако за автомобила има редовна застраховка „Гражданска отговорност”, а ако няма – към българския Гаранционен фонд (ГФ). Сумите, които изтичат по линия на изплащането на тези обезщетения, са своего рода изтичане на национален капитал

от България, заяви Богоев. Той припомни, че вноските в ГФ се правят от всеки добросъвестен български гражданин, който сключва застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите. И продължи: „Предявените претенции продължават да се трупат. Има заведени щети за над 65 млн. лв. към Гаранционния фонд. По голяма част от тях се водят дела. Причините за проблема са по-ниските местни данъци и такси у нас, по-лесната регистрация на автомобил в България и премиите по „Гражданска отговорност”, които са в пъти по-ниски в нашата страна отколкото в Европа. В Румъния са близо два пъти по-високи.”

След като разказа какви срещи за търсене на решение на казуса са проведени в КФН, Богоев съобщи: „Има данни, че подобни автомобили са участвали не само в ПТП, но и в криминални престъпления.” След което обяви мерките, около които са се обединили участниците в срещите: „Първата и най-възможната от тях е промяна на Наредба 1-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. С тази наредба ние искаме да се регламентира, че при покупко-продажба на автомобил в срок от 14 дни след прехвърляне на собствеността

регистрацията на МПС-то става невалидна, ако не бъде променена по местоживеенето на новия собственик. Другите мерки са:

·        Да се регламентира прецизно процедурата по издаване на транзитните номера при закупуване на МПС от чужди граждани.

·        Да се предвиди възможност за използване на информационната система на Нотариалната камара, в която да се вписват ежедневно всички договори за покупко-продажба на МПС, а на по-късен етап и пълномощните. Този проблем вероятно ще продължи да съществува с упълномощаване на чужди граждани, ако решим проблема с регистрацията.

·        Да се обвърже регистрацията на МПС с постоянния адрес на собственика, като лицето бъде задължено едновременно с промяна на личната си карта да променя и регистрационните номера на автомобила си.

·        Събирането на местните данъци и такси да се извършва от населеното място, където преимуществено се управлява МПС-то. Общинските съвети да определят размера на местните данъци за МПС, които стриктно да се събират.”

Всички мерки обаче ще бъдат частични, ако

 

не се действа синхронизирано

 

от всички засегнати от проблема страни, заключи Богоев. И попита румънските си колеги длъжни ли са гражданите на северната ни съседка да имат румънска регистрация на своите автомобили, когато ги управляват преимуществено на територията на Румъния. Както и дали не би трябвало да се вземат някакви мерки от страна на румънските власти и надзорни органи, когато бъде разкрито, че даден румънски гражданин се движи с автомобил с българска регистрация в Румъния и само 2 или 3 пъти в годината излиза към България.

Веднага след това думата беше дадена на Мона Куку, изпълнителен директор на Дирекция „Задължително автомобилно застраховане” в Комисията за застрахователен надзор на Румъния (CSA). Преди да вземе отношение по поставената от Богоев тема за дискусии обаче, румънската надзорничка направи кратък обзор на автомобилното застраховане в родината си: Делът на автомобилното застраховане в Румъния е 65% от целия общозастрахователен пазар. За първите 6 месеца на 2011 г. премийният приход по автомобилните застраховки е бил 3,16 млрд. леи, което е с 9% по-малко спрямо същия период на 2010 г. Намалението се дължи на по-малкото продажби на нови автомобили и на понижения брой на лизинговите договори. Това доведе до отрицателен ефект върху автомобилните застраховки. Броят на сключените Каско полици чувствително намаля.

По Гражданска отговорност за 6-месечието на 2011 г. са отчетени 1,13 млрд. леи премиен приход, което е със 17% по-малко спрямо първата половина на 2010 г. Този голям спад се дължи на същественото намаление на тарифите на задължителната автомобилна застраховка. Собствениците на автомобили в Румъния могат да си позволят сключването й. Тази година обхватът на Гражданска отговорност в Румъния е над 88%, а средната премия – 460 леи.

В Румъния е задължително полиците по Гражданска отговорност да бъдат издавани в електронен вид, като всяка сключена застраховка се регистрира в националната база данни. Тази информация съществува там през целия период на валидност на полицата и може във всеки момент да бъде проверено дали за даден автомобил има сключена Гражданска отговорност или не.

Докато премиите по задължителната автомобилна застраховка намаляват обаче, изплатените обезщетения остават почти без промяна. Дори има леко увеличение спрямо 2010 г. Затова румънските застрахователни дружества отделят достатъчно технически резерви, за да могат да покрият всички щети.

Наблюдава се съществено увеличение на обезщетенията

по неимуществени вреди, които вече са 34% от всички обезщетения по Гражданска отговорност. Тази тенденция е налице от години и се дължи на увеличения размер на обезщетенията по неимуществени вреди. Трябва да се отбележи обаче, че Румъния поиска от ЕС преходен период за въвеждането в страната на приетата от Евросъюза долна граница на тези обезщетения.

По повдигнатата от Борислав Богоев тема Мона Куку съобщи: За 6-месечието на 2011 г. в Румъния са подадени 5190 иска за обезщетения, свързани с регистрирани в ЕС автомобили. От тези коли 1798 (или 34,6%) са с българска регистрация, 584 – с италианска, 526 – с испанска, 478 – с германска, 391 – с унгарска, и 313 – с френска. На автомобилите с регистрация в изброените 6 страни от Евросъюза се падат 78% от общия брой на подадените искове.

Що се отнася до ПТП-а с автомобили с българска регистрация, техният брой нараства от 204 през 2006 г. на 3155 – през 2010 г. В сайта на нашата комисия има информация към кои застрахователни дружества да се обръщат водачите на тези автомобили за регистриране на щетата. За да се справим с многократно увеличения обем на работата, подобрихме сътрудничеството си с тези дружества и приложихме мерки за съкращаване на сроковете по подадените искове. В заключение румънската надзорничка подчерта: Използваните в Румъния, а регистрирани в други страни на ЕС автомобили

трудно се контролират тъй като отпадна граничният контрол. Но нашата полиция търси решение на този проблем. Вече са предприети конкретни инициативи, но не знам на какъв етап са. Необходими са промени в Закона за движение по пътищата.

Провокиран от изказването на Мона Куку, думата взе комисар Алекси Стратиев, зам.-директор на българската „Охранителна полиция”, и разказа: „Ние проведохме няколко срещи с колегите от румънската полиция. Дадохме им списък с 4000 автомобила с българска регистрация, които са собственост на румънски граждани. След време получихме информация, че 500 от тези коли вече са дерегистрирани. Недоволни сме, че подаваме информация, но

реакцията от румънска страна се забавя За нас е изненада, че в Румъния няма значима санкция за недерегистрирани автомобили. Затова сега идеята ни е 14 дни след продажбата на автомобил на чужд гражданин българската регистрация да става невалидна. Тогава щетите за всички тези автомобили ще трябва да бъдат плащани от румънския Гаранционен фонд.”

В отговор румънските представители на конференцията обясниха, че в тяхната страна е нередно спирането на колите с чуждестранна регистрация, ако не са направили нарушение. Затова румънските „катаджии” спирали тези автомобили само за проверка за наличието на „Зелена карта”. И предложиха да се предприеме мярка автомобилите с чужда регистрация да могат да се ползват до 3 месеца на територията на Румъния.

След приключването на тази импровизирана мини дискусия думата беше дадена на Коста Чолаков, зам.-председател на УС на АБЗ. Той направи кратък обзор на стъпките, довели до проблема, като започна от решението на Европарламента да подкрепи присъединяването на България към ЕС и обобщи: „Съчетанието между освобождаването на цените на „Гражданска отговорност” и възможността застраховката да е валидна за целия Европейски съюз доведе до голям натиск върху българските застрахователи

Причината – България е доста по-конкурентна от съседите си по отношение на данъците и таксите за регистриране на автомобили, както и по цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.”

Чолаков обясни същността на проблема така: „Румънски граждани закупуват МПС на територията на България и впоследствие ги въвеждат и управляват на територията на Румъния. Закупеното МПС се сваля от данъчна регистрация в България, но не се сваля от отчет и остава с български регистрационни номера. На територията на Румъния закупеното МПС не се регистрира нито данъчно, нито като превозно средство с румънска регистрация. Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите за превозното средство, пребиваващо и управлявано на територията на Румъния, е сключена при български застраховател, а настъпилите застрахователни събития са на територията на Румъния или в други страни членки на ЕС.”

При реализирането на тази схема се нарушават три български закона

и една наредба. Според чл. 145 от Закона за движение по пътищата и чл. 16 от Наредба № 1-45 органите на КАТ – Пътна полиция трябва да бъдат уведомявани за промяна на собствеността върху МПС. Санкцията за неспазване на това задължение е 20 лв. според чл. 185 от Закона за движение по пътищата. С чл. 54 и чл. 60 от Закона за местните данъци и такси се въвеждат задължения за уведомяване на данъчните власти за придобиване на МПС и за заплащане на съответния данък. Санкцията за неспазване на тези задължения е от 20 лв. до 200 лв. според чл. 127 от Закона за местните данъци и такси. С чл. 212 и чл. 263 от Кодекса за застраховането се въвежда задължението, ако за дадено МПС има сключена застраховка, застрахователят да бъде уведомяван за прехвърляне на собствеността върху застрахованото имущество. Санкцията за неизпълнение на това задължение е от 500 лв. до 3000 лв. според чл. 319 от Кодекса за застраховането.

В същото време разходите за първоначална регистрация в Румъния на внесен от чужбина автомобил започват от 500-600 евро и могат да достигнат до няколко хиляди евро. А цената на „Гражданска отговорност” е близо два пъти по-висока отколкото у нас.

Така благодарение на някои пробойни в българското законодателство

и на липсата на контролни механизми логично се стига до проблема, от който губят бюджетите на двете страни – за автомобилите с българска регистрация, закупени от румънски граждани, не се плаща данък нито в България, нито в Румъния. Губещи са и българските застрахователи заради високата щетимост при събития, настъпили на територията на Румъния и на други страни от ЕС.

Коста Чолаков цитира статистика, според която средният размер на изплатените неимуществени щети през 2010 г. е малко над 20 000 лв., а на имуществените леко надвишава 1700 лева. Това обаче далеч не са най-високите стойности на тези показатели. През 2009 г. за неимуществена щета българските застрахователи са плащали средно по над 27 400 лв., а за имуществена – малко над 1800 лева. Най-големи обаче са били изплатените неимуществени щети през 2008 г. – близо 30 000 лв. средно при приблизително 1738 лв. усреднена стойност за имуществените. За 2006 г. числата са: над 24 500 лв. средно за неимуществена щета и близо 1170 лв. – за имуществена. В същото време средната цена на задължителната „Гражданска отговорност” на автомобилистите у нас се е покачила от 124 лв. през 2006 г. до 204 лв. през 2010-а.

След това зам.-председателят на АБЗ изтъкна слабостите на българското законодателство, довели до проблема:

·        МВР не получава информация за покупко-продажба на МПС на румънски гражданин;

·        МПС-то не се сваля от отчет и не се издават транзитни номера;

·        Прехвърлителят на МПС-то го сваля от данъчен отчет, без контрол върху това дали приобретателят го е регистрирал данъчно;

·        Липсва механизъм за обмен на информация между органите на МВР, данъчните власти и нотариусите за автомобили, които са прехвърлени или за които е било предоставено пълномощно на чуждестранни лица;

·        Санкциите за нарушения са минимални и нямат дисциплиниращ ефект;

·        Санкциите не се прилагат на практика, защото липсва механизъм за това.

Според Чолаков решението на проблема е в по-доброто взаимодействие между държавните органи и институции и в изменение на нормативната уредба, с което да бъде въведен предварителен контрол и по-високи санкции: „Трябва да бъде променен режимът за прехвърляне на МПС на чуждестранни лица. При продажбата на автомобил с български регистрационен номер на постоянно пребиваващо извън територията на България лице задължително да се прекратява регистрацията на автомобила и за него да се издава транзитен номер. Това може да стане с промени в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.

Необходимо е нотариалната камара да поддържа информационна база данни, която да е достъпна в реално време за МВР и НАП. А нотариусите да бъдат задължени да подават към тази централизирана база данни информация за всяка прехвърлителна сделка за МПС между местно лице и лице, постоянно пребиваващо извън територията на България, както и за издадени на такива лица пълномощни за управление. За целта трябва да бъде променена Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, която касае електронния архив на Нотариалната камара.

Освен това продажбата на МПС на чуждестранно лице трябва да се извършва след представяне на документ за прекратена регистрация на автомобила. А нотариусите да имат право да извършват прехвърлителни сделки с МПС в полза на купувачи  чуждестранни лица само при прекратена регистрация на автомобила и с транзитни номера, валидни за период от 30 дни. За тази цел трябва да бъдат променени Законът за движение по пътищата и Наредба № 1-45.”

 

Автор:                 ;       Йоанна Стефанова

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,