Намалете данъчната тежест по задължителните застраховки

12 Юли 2011 г.,zastrahovatel.com
Христо Христов, първи директор на Дирекция за застрахователен надзор

  

·        Надзорът трябва да се заеме с лизингодателите и банките

 

 

Бих желал съвсем накратко като бивш ръководител и създател на застрахователния надзор у нас, а сега  и като пряк участник на застрахователния пазар, да споделя своите виждания по някои актуални въпроси и проблеми. 
Общоизвестно е, че основната функция на надзора е да защитава интересите на застрахованите и същевременно да регулира и контролира застрахователната дейност с цел тя да се развива успешно и безпроблемно в перспектива. В тази връзка заслужава да се отбележат някои достижения на българския застрахователен надзор през последната година-година и половина.
 

Тук трябва да отбележим мерките за косвено ограничаване на посредническите комисиони, които се отразиха положително както на дейността на застрахователите, така и на самите застраховани. Застрахователите получиха възможност за намаляване на аквизиционните разходи и заделяне на по-големи резерви, а застрахованите можеха да се възползват от евентуалните намаления на застрахователните премии по задължителните застраховки, макар че това на практика не се получи. 
Друг положителен елемент е въвеждането на единната информационна система във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
  Положително трябва да се оцени и стремежът за въвеждането на електронна полица, макар че според мен би трябвало въвеждането й да бъде предшествано от един по-продължителен подготвителен период, за да не се затруднява излишно работата на отделните застрахователи  и посредници. 
Заедно с това обаче в широката публика се оформя мнението, че други мерки в сферата на застраховането не държат в достатъчна степен сметка за тежката кризисна обстановка в страната и произтичащата от това рязко намалена платежоспособност на населението и
 бизнеса. Така например с въвеждането на данъчното облагане на премиите по някои важни видове застраховки, колкото и минимално да е то, се създадоха предпоставки за намаляване на обема на брутния премиен приход, с други думи – за по-нататъшно свиване на застрахователния бизнес – една тенденция, която се наблюдава у нас през последните 2 години. Убеден съм, че трябва да се помисли за намаляване на цялата данъчна тежест по задължителните застраховки, които имат много важно социално значение.
Създава се впечатлението, че някои надзорни мерки, макар и насочени към преследването на положителни цели, се въвеждат преждевременно, като не се държи достатъчно сметка за сегашната финансово-икономическа обстановка в страната и тясно свързаната с нея специфика на националния застрахователен пазар. Така например въвеждането на средна рискова премия по задължителните застраховки - "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в обществения транспорт, създава условия за бъдещото въвеждане на "Платежоспособност-2". Както е известно, то трябва да стане до края на 2012 година, но на настоящия етап е малко преждевременно, тъй като създава трудности в работата на застрахователите и най-важното – тласка косвено към завишаване на застрахователните премии, без да се взема предвид постоянно намаляващата платежоспособност на кандидатите за застраховане.
И накрая – предвижданото премахване на разсроченото плащане на премиите като че ли съвсем игнорира споменатото вече няколко пъти постоянно намаляване на платежоспособното търсене на застрахователни продукти, в т.ч. и на задължителните застраховки.
Моят личен практически опит в застраховането ме навежда към този обобщаващ извод и към неговото потвърждаване в бъдеще. На мнение съм, че надзорните мерки по застраховането е по-сполучливо сега да се насочат към решаване на въпроси като налагането от лизингодателите на застрахователни тарифи, много по-високи от пазарните, или пък ликвидирането на едно често наблюдавано явление при банките – лишаване на кредитополучателите от свободата на избор на застраховател при сключването на необходимите застраховки.

 

Визитка:

 

Христо Христов е роден на 25 юли 1949 г. в София. Завършил е "Финанси и кредит" в СА "Д.А.Ценов" - Свищов. Специализирал е банково дело и финансов мениджмънт. Работил е 22 години в системата на леката промишленост. На 1.10.1997 г. е назначен за първи директор на възстановената след 52 години Дирекция за застрахователен надзор. На този пост е до 15.09.1998 г., когато става депутат в 38 народно събрание. От 10.12.1998 г. е член на парламентарната комисия по икономическа политика, а от 2.11.2000 г. - председател на Комисията по бюджет и финанси. От май до декември 2001 г. е директор на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. 
Автор е на много промени в Закона за застраховането, данъчното законодателство, на проект за нов закон за експортното застраховане, на предложения за изменение на Наказателния кодекс, засягащи ограничаването на застрахователните измами.

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
"Презастраховане"
Христо Драганов, 2001