За цената на живота... питай застрахователя

20 Юни 2011 г.,zastrahovatel.com

 Шестима младежи загинаха в Симеоновград, отивайки на църква, в навечерието на Великден. Те са поредните жертви на неопитен шофьор. Малко преди полунощ групата отивала на църква, когато колата, управлявана с висока скорост от 23-годишния Данаил Георгиев, излиза от пътя, качва се на тротоара и буквално помита младежите, след което се забива в стълб. На място остават пет момчета и едно момиче на възраст между 17 и 19 години - Яница Бойчева, Георги Георгиев, Евгени Грозев, Красимир Марков, Мелин Зеид и Трифон Трифонов. В болница с опасност за живота е шофьорът и тримата му спътници в колата. Други двама пешеходци са ранени и са без опасност за живота. Те са настанени в болнично заведение в Харманли. Шофьорът е бил с 1,3 промила алкохол в кръвта. Дадена е проба и за наркотици. Колата му била дадена от неговия братовчед, 19-годишния Живко Желев, а собственик на автомобила е бащата на Живко, който нямал никаква представа за разрешението на сина си. Към момента Живко е единственият обвинен за смъртта на шестимата загинали. Причина за катастрофата е високата скорост, с която се е движел автомобилът, и невъзможността на шофьора да овладее колата. Предполага се, че той е нямал много опит зад волана, тъй като е взел книжка преди три месеца. Според хасковските полицаи колата се е движела с над 160 километра в час преди сблъсъка. Застрахователна компания „Български имоти Виена Иншуърънс Груп” е дружеството, сключило застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила от трагедията в Симеоновград. По закон семействата на загиналите и пострадалите младежи ще бъдат обезщетени от „Български имоти”, а после компанията ще предяви регресен иск към виновния за трагедията водач. Два са основните пътища за изплащане на обезщетение - единият е извънсъдебно споразумение, а другият - съдебно дело. Извънсъдебното уреждане на претенциите става по-бързо, докато практиката показва, че един съдебен случай се движи в рамките на около 3 години средно.

 

Казусът при тази трагедия е интересен с това, че автомобилът принадлежи на един човек, разрешението за неговото управление е дадено от друг, а автомобилът е управляван от трето лице. Така на практика отново се повдига въпросът докога застраховката ще се прави само на автомобила и по никакъв начин няма да се отчита рискът на собственика или ползвателя на превозното средство. В случая със Симеоновград безспорно виновното лице е онова, което е управлявало автомобила по време на пътнотранспортното произшествие. Тоест лицето, причинило събитието, довело до смъртта на няколко души и до увреждането на още няколко.

Време е застраховката „Гражданска отговорност” да бъде персонална за всеки водач, а той да кара колкото и каквито коли иска. Когато човекът е млад и неопитен, премията по полицата следва да е поне два пъти по-висока, отколкото тази за водачите с опит. Ако в рамките на първите две-три години този водач допусне пътен инцидент по своя вина, застраховката му да скочи двойно например. Редно е да се удвоява и утроява размерът на застраховката за всеки водач, който допуска инциденти по пътя независимо от възрастта му. В същото време тази сума трябва да намалява за всеки водач, който за 10 години е карал безопасно, смятат експертите.

Крайно време е да бъдат сложени драконовски високи застраховки за колите с десен волан. Говорим за ниво на сигурност на пътя. Щом при изпреварване водачът трябва да ляга на съседната седалка, да види какво идва насреща, да си плати за този допълнителен лукс. В Германия например застраховките за такива коли са непоносимо високи и никой не ползва кола с десен волан. Толкова е просто, допълват те. Всъщност част от застрахователните компании у нас вече прилагат завишение в тарифата за автомобили с десен волан, както и за стаж на водача до една година.

        Крайно време е да започнем да сваляме регистрационните номера на безотговорните собственици на автомобили. Даваш колата си на приятел, хващат го пиян, като собственик поемаш своята отговорност и те лишават от възможността да я даваш пак. Ама колата ти трябвала за работа! Намери си друга кола, а твоята ще е 6 месеца на трупчета, че и глоба ще платиш. Ако си карал пиян своето возило, оставаш хем без номера, хем без книжка. След половин година се пробвай пак, ако ти стиска. Пряка отговорност трябва да носи всеки родител, чието дете без книжка е взело колата да се повози, споделят други.

        Трети са на мнение, че изключително важен елемент е и съзнанието на самия водач. У придобилите вече известен опит на пътя се заражда измамното чувство за сигурност, което ги кара да поемат повече рискове по време на кормуване, като се осланят на придобития опит. Истината за съжаление е, че в тези случаи те могат да изпаднат в ситуации, за които опит нямат. В тези моменти съществуват хиляди погрешни и едно- единствено вярно решение. От тяхното решение, за което те не са подготвени, в много случаи зависи животът и здравето на много хора. Всички разчитат на тях да вземат единственото правилно решение измежду многото погрешни, съветват на сайта си от Учебен център за оценка и обучение на водачи на МПС SAFER DRIVING - www.saferdriving.eu.

 

Алкохолът и влиянието му върху водачите на МПС

 

Много водачи смятат, че са в безопасност, когато шофират със съдържание на алкохол в кръвта, което е под законовата граница. Те обаче не са прави: не е нужно да си пиян, за да бъдеш опасен на пътя. Рискът да попаднеш в пътнотранспортно произшествие нараства едновременно с количеството на алкохол в кръвта. Тъй като алкохолът пречи на мозъка да функционира пълноценно, дори едно питие може да повлияе на способностите за шофиране.

       Въздействие на алкохола върху способностите за шофиране при:

      Ниво на алкохола 0,2-0,5 на хиляда

      Преценката за дистанция и скорост на приближаващите превозни средства е изкривена. Водачът ще е склонен към поемане на по-големи рискове, особено при опасни маневри като изпреварване или шофиране прекалено близо до предното превозно средство.

       Ниво на алкохола 0,5-0,8 на хиляда

      Зрението е засегнато, което води до забавена реакция при червен сигнал или стоп-светлини. Водачът е склонен да кара прекалено бързо или да преценява грешно разстоянията при наближаване на завой. За мотоциклетистите е трудно да карат по права линия.

       Ниво на алкохола над 0,8 на хиляда

      Водачът е склонен да надценява способностите си. Зрението е дотолкова засегнато, че водачът може да не забележи навреме велосипедисти, пешеходци или паркирани коли, за да ги избегне.

       Нивото на алкохола в кръвта зависи от много фактори: вид и количество на питието, пол, тегло, лични навици на консумация на алкохол, дали човекът се е хранил. Едно и също количество алкохол при различните хора ще доведе до различно ниво на алкохол. Алкохолът се неутрализира от организма със скорост от близо една единица на час. Ако човекът е пил много предната вечер, нивото на алкохол в кръвта му на следващата сутрин може все още да е над законовата граница. Процесът не може да се ускори с пиене на чай или кафе. Броенето на единици и опитите да се прецени нивото на алкохол в кръвта не са надеждни. Една „единица“ алкохол приблизително и условно е равностойна на 1/4 литър бира, малка мярка концентрат или чаша вино.

  Източник:  www.saferdriving.eu

 

При конкретния случай в Симеоновград нещата зависят от това дали момчето, причинило инцидента, ще остане живо. Ако това се случи, тогава то ще лежи дълги години в затвора, то и неговото семейство ще изплащат десетки хиляди левове обезщетение, т.е. до края на живота си момчето ще плаща, защото е употребило алкохол. По закон застрахователят ще компенсира близките, но след това ще си потърси парите от виновния водач, като отправи регрес към него. С цел по-добра защита на потребителите в Кодекса за застраховане се заложи разпоредба, според която застрахователят, издал полицата на такъв автомобил, ще трябва да плати при събитие, независимо дали лицето, карало колата и предизвикало катастрофа, влиза в кръга на упълномощените да управляват колата. Извън болката на пострадалите и мъката на близките от загубата на техните роднини  конкретният случай повдига и още един въпрос - за възможността застраховател да възстанови платените обезщетения от виновното лице. Де юре се завежда регресен иск към виновния, но де факто стойността на обезщетението не винаги може да се възстанови.

Каква е цената на човешкия живот за нас, за околните, за обграждащия ни свят? В продължение на хилядолетия философите се стремят да дават отговори, като премислят всеки довод и го съпоставят с всяка разумна алтернатива. Твърденията, че животът не може да бъде оценяван в пари, през ХХІ в. са продукт на чистата софистика, защото човек се оценява финансово многократно през живота си, а в развитите общества  човешкият труд е най-скъпата стока. Всъщност всеки струва толкова, за колкото е застрахован, а това е личен избор.

      Извън екзистенциалните представи, погледнато прагматично, България е на път да се прочуе в света с твърде ниската цена на човешкия живот и не можем да скрием този съкрушителен за времето ни факт. Обезщетенията от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при смърт на пътя най-често са между 20 и 30 хил. лв. По-рядко се присъждат суми от порядъка на 50 хил. лв., а е прецедент да се постигне обезщетение от 70- 100 хил. лв., и то единствено в съда, като това отнема поне две или три години „ходене по мъките” на наследниците. А доста по-срамен е прецедентът в една-две застрахователни компании, при който на наследниците се изплащат обезщетения за починал  от 5 или 10 хил. лв. с  „доброволно” подписано споразумение между тях и застрахователя. Разбира се, от гилдията обясняват, че напоследък съществува промяна на съдебната практика в посока увеличаване размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди. Докато през 2000-2001 г. съдът присъждаше средно около 10-15 хил. лв. при смъртен случай, сега сумите са средно около 30-40 хил. лв. на наследник, твърдят те. Същата тенденция се наблюдава и при съдебно определяните суми за телесни повреди. За тежки телесни повреди може да се присъди обезщетение до 100 хил. лв., за средните - до 20 хил. лв., а за леките - 5 хил. лв.

        В момента екип от експерти на Комисията за финансов надзор, и по-специално управление „Застрахователен надзор“, разработва проект за методика, който ще бъде представен за обсъждане и прецизиране на всички заинтересовани страни. Методиката е предназначена за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията между застрахователи и увредените лица. Целта е тя да подпомогне и двете страни в постигането  на справедливо решение за размера на обезщетението и извънсъдебното уреждане на претенциите. Разбира се, пострадалото лице може да се обърне към съда, ако не е съгласно с предложеното обезщетение.  Методиката ще бъде вид „указател” за очакваните суми и по този начин ще се избегнат драстичните разлики в стойностите за един и същи тип увреждане, включително и чрез предоставяне на информация за  минималните суми, предвидени за обезщетения при определени увреждания. Хората ще бъдат информирани и ще знаят какво могат да очакват в техните конкретни случаи, сподели Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, в статията си в бр. 5 на в. „Застраховател прес“.   

И все пак защо животът на човека от развитите страни се оценява много по-скъпо след пътнотранспортно произшествие? В САЩ често обезщетенията надхвърлят милион щатски долара. Лимитите на отговорност при неимуществени вреди в страните от Западна Европа са многократно по-големи от нашите. В някои страни изобщо няма лимит. В Германия при пътен инцидент пострадалият (при пълна доказана вина на шофьора) може да подаде иск от 100 до 200 хил. EUR. При смъртен случай семейството може да подаде и иск за доживотна издръжка. В проекта на методиката се предвижда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при смърт да се използват критерии както свързани с личността на починалия, така и с  наследниците. Ако загиналият човек е единствен източник на доходи в семейството, има фактори, които завишават критериите за обезщетение. От значение са и броят на децата, които са на негова издръжка, и неговите месечни доходи.

 Цената на човешкия живот … по договаряне

 Като правило неимуществените вреди се доказват в съда. Въпросът е, че съдиите, като присъждат нищожни обезщетения, стимулират и застрахователите да не изплащат по-големи. В практиката са известни случаи, при които за едни и същи като вид и степен увреждания на хората съдилищата в страната определят най-разнообразни размери на обезщетения. Правната логика е достатъчно неясна - чл. 52 от ЗЗД обяснява: Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост." Кой може да каже, че е компетентен да определя рамките на справедливостта и как се измерва тя? И на коя икономическа или обществена логика тя е отражение - на база доходи и имуществено състояние, личностни характеристики или положение в обществото? Така цената на човешкия живот е по договаряне, но на практика според застраховка „Гражданска отговорност” е... колкото даде компанията. Незначителният размер на присъдените суми, съчетан с баснословната продължителност на делата, обезверяват хората и обезценяват правото като инструмент за търсене на справедливост и социална промяна.

 Монетата има и обратна страна

 Когато се случи неприятното събитие, свързано със смърт или телесни увреждания, мнозинството от хората предявяват претенциите си в максималния предвиден от закона размер, без за това да е налице пряка връзка с конкретните изживени страдания, споделят застрахователи. Именно липсата на нормативна регламентация в България (в противоречие с детайлната регламентация, характерна за доста от европейските държави) води до желанието и възможността застраховката да има не обезщетителен, а по-скоро обогатителен характер. Не е тайна, че понякога заинтересованите страни  - следовател, вещо лице, лекар, прокурор, адвокат, също преследват свои корупционни схеми за обогатяване. Застрахователи обясняват, че около 30% от извоюваните в съда обезщетения служат за тази цел. Още повече че у нас няма наказателно преследване към виновния в едно пътнотранспортно произшествие, твърдят те, че дори той да е шофирал след употреба на алкохол или упойващи вещества, Кодексът за застраховане изрично разпорежда, че се дължи обезщетение. Пак според него се дължи обезщетение при вреди, нанесени дори от неправоспособен  водач.

 „Бонус-малус” или силният срещу нежния пол

      Въвеждането на системата „бонус-малус” ще даде възможност цената на застраховката за водачи без нарушения да се понижи и обратното за тези, които са нарушители на пътя и с много катастрофи, да плащат многократно повече. Компаниите ще могат много по-точно да определят риска и тарифите и така да намалят загубите си, които търпят в момента от задължителната застраховка. Редовните шофьори ще имат стимул да купуват полицата и това може да повиши обхвата й. В момента голяма част от водачите в малките населени места, които не излизат извън пределите им, карат без застраховка. Това важи и за т. нар. „летни” шофьори, които управляват автомобила си само няколко месеца в годината. Те сключват полицата си на вноски и „забравят” да платят поредната вноска в момента в който приберат автомобила в гаража. И не на последно място ще има финансови стимули да се подобри дисциплината на пътя.

Практиката на страни, които отдавна прилагат системата „бонус-малус”, показва, че и видът на автомобила, и поведението на водача трябва да оказват влияние при определяне на тарифата. Водачът с поведението си представлява риск, който е по-трудно прогнозируем от този на автомобила. На базата на техническите характеристики може да се дефинира кой автомобил какви рискове крие при управление и при движението си. Докато поведението на хората не може да се вкара в рамки. Единственото, което може да се направи, е да се води статистика, която да дава информация кои водачи биха били склонни към определен тип действия.

Факт е, че въпреки забраната за определяне на премийните вноски в зависимост от пола много собственички на моторни превозни средства в Европа плащат по-ниски цени за застраховките си, отколкото представителите на силния пол. Това тяхно предимство обаче отново е поставено под въпрос, след като генералният адвокат от Европейския съд Джулиън Кокот заяви, че съществуващата в момента практика е „юридически неуместна”. Наистина в момента европейските закони забраняват на компаниите да вземат предвид пола на клиента си при определяне на цените, но една вратичка в нормативната рамка им позволява да направят това, ако рискът е изчислен на база точни статистически данни. Това се отразява на премиите по някои продукти, като например  „Гражданска отговорност”. В много държави на Стария континент задължителната полица е по-евтина за нежния пол, тъй като статистиката доказва, че жените са по-внимателни водачи от мъжете. Освен това те живеят по-дълго, затова ползват по-изгодни цени и при някои животозастрахователни продукти. Представители на застрахователната индустрия предупредиха, че ако бъдат принудени да предлагат само унисекс продукти, просто ще вдигнат цените за всичките си клиенти.

Застрахователните дружества у нас прилагат в някакъв степен системата  „бонус-малус”. Въведоха се завишения за водачи под 25 години и за такива, които са със стаж под една година, както и за виновно причинено пътнотранспортно произшествие през последните три години. Респективно отстъпки ползват водачите, които са над 35 години, както и тези, които са правоспособни водачи, но са на възраст между 60 и 70 години. Предвидиха се още завишения или отстъпки за районите, в които предимно се управлява конкретният автомобил.      

 Гергана Иванова

     



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки