Когато обществото активно обсъжда лекарското поведение, застрахователите са на ход

- Г-жо Стойчева, наскоро стана ясно, че по 1000 българи годишно, в т.ч. и деца, стават жертва на лекарски грешки. Известно ми е, че в САЩ се изисква от лекарите задължително да имат  реална застраховка, с която да предпазят себе си и своята практика, защото при лекарска грешка се влиза в затвора, плаща се разоряващо обезщетение и се отнема правоспособност.  Защо в България нещата не стоят по този начин?

- В България до настоящия момент няма легално определение за понятието "лекарска грешка" или понятието "медицинска грешка". Практическият опит показва и доказва, че между двете грешки съществува съществена разлика - едната е поведение на физическото лице, а другата е проблем на организацията и качествените показатели на здравната система. Общото между двете е, че могат да бъдат определени като действие или бездействие. Медицинската грешка е пропуск в системата на организация за осигуряване качеството на здравните услуги или за спазване правата на пациента, при условие че е създадена нормативната база. Лекарската грешка винаги се идентифицира с поведението или липсата на такова на конкретно физическо лице.

До настоящия момент в България няма официална статистика, предоставяна от официален източник, за броя на лекарските грешки. Мога да коментирам само информацията, която ми е известна на база получените в Изпълнителна агенция "Медицински одит" и проверени от нея жалби и сигнали през 2010 г. От общо получени 531 жалби и сигнали 12 са квалифицирани от експертите на Агенцията като лекарски грешки. Информацията, която в последно време се тиражира: „1000 лекарски грешки в България годишно“, не сочи своя официален източник, нито периода, за който се отнася, нито какво се влага в това понятие.

И тук отново се връщам на липсата на правна уредба на това понятие „лекарска грешка“. Поведението на лекаря може да бъде определено като административно нарушение, но може да бъде определено като престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Какво имам предвид? Ще ви посоча с прости примери - пациентът е прегледан, назначени са му изследвания, въз основа на тях - и лечение. Но лекарят в цялост не е попълнил медицинската документация. Това е административно нарушение. Другият пример - пациентът пристига в лечебното заведение с определени оплаквания. Извършени са необходимите изследвания, може би консултации, с други специалисти. Но не са разчетени правилно резултатите от изследванията или същите са били подценени/недооценени от лекаря. Пациентът е изпратен вкъщи за лечение с назначена лекарствена терапия. И след няколко часа той умира - 50-годишен мъж от инфаркт в Габрово, 50-годишен мъж от язва в София.

В контекста на вашия въпрос това са две различни нарушения с различни последици и следва да бъдат диференцирани като застрахователни събития.

Една от целите на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ е активно да инициира или участва в дискусии за създаването на консенсусно легално определение на понятията „лекарска грешка“ и „медицинска грешка“. Предложили сме на Министерство на правъосъдието създаването на работна група във връзка със съдебната реформа, и в частност - с промените в Наказателния кодекс. Активно работим с омбудсмана на Република България за публичен диспут относно правата и задълженията на пациентите и последици от тяхното неспазване. В преговори сме с Прокуратурата на Република България за изработване на механизъм на взаимодействие във връзка с оценката на лекарското поведение по време на лечението на пациента и неговата правна квалификация.

Дотук това е активното поведение на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ за обективна защита на правата на пациента или лекаря.

- Застраховката „Професионална отговорност на медицински персонал“ уж е задължителна за всички здравни заведения , а защо повечето застрахователни компании твърдят, че  не винаги се купува ?

- Лекарят задължително трябва да застрахова своето поведение като длъжностно лице и поведението на своя персонал. Защото професията на лекаря е в категорията „Професия с висока степен на риск“. И защото в България сега започва да се говори за „лекарска грешка“, но тя е неразривно свързана с понятието „професионален риск“. А за професионалния риск на лекаря не се говори или поне понятията „поведение“-„риск“-„последица“ не се коментират в причинно-следствена връзка или липсата на такава.

Смятам, че именно липсата на нормативна уредба, първо, на понятията и после - на поведението, не са развили застраховките сред лекарите в България като форма на защита. Така както е в САЩ или в Европа. Не казвам, че не съществуват. Защото от годините ми работа с лечебни заведения и лекари   има такива застраховки, но те са на минимума като премии и обезщетения.

- Не е ли крайно време в България посредством налагането на санкции да се въведат едни по-строги мерки?

- Не бих казала, че налагането на по-строги санкции на лекарите, които не са застраховали своята дейност или тази на своя персонал, в днешния ден ще доведат до по-добра резултативност.

Вярно е, че според Закона за здравето - чл. 182 - застраховката на медицинския персонал в лечебните заведения  е задължителна. Самата аз като юрист на едно от най-големите лечебни заведения в страната съм участвала в събирането на оферти и избор на застраховател. Знаете ли какво ми направи впечатление няколко поредни години. Застрахователите предлагаха различни застрахователни лимити според вида дейност - терапевтична, хирургична и особено рисковата - неврохирургия, онкология, хематология. Но в техните оферти не се съдържаше алгоритъм на поведение и установяване на събитието, или т.нар „Общи условия“, но съотнесени към медицинските дейности. Това прави сключването на застраховката формално задължение.

Смятам, че днес, когато обществото активно обсъжда лекарското поведение, е моментът застрахователите активно да се включат. Те имат уникалната възможност чрез своята позиция да помогнат за изработването на правила, които да защитават както лекарите, така и пациентите.

Смятам, че този вид застраховка не е популярна сред лекарите, защото никой не им е обяснил реалните ползи от нея и какъв е механизмът на проверка на тяхната дейност при твърдение за лекарска грешка.

- Вярно ли е, че Изпълнителната агенция  „Медицински одит“  е органът, който контролира за   задължителността й?

- Застраховката на медицинския персонал на лечебното заведение е елемент от управлението на дейността, поради което подлежи на контрол от Изпълнителна агенция "Медицински одит" - чл. 116А, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 182 от Закона за здравето. За неизпълнението на законовото разпореждане от страна на лечебното заведение се налага административна санкция. През деветмесечието на 2010 г., т.е. от момента когато съществува агенцията не е извършвала целеви проверки за медицинските застраховки на лечебните заведения.

-        Каква е разликата между тази застраховка, при която в ролята на застрахован е самото медицинско заведение/болница и реалната застраховка „Професионална отговорност“ за лекарите и кога тя ще стане задължителна, а не застраховката на лечебните заведения, където отговорността се размива?

-               &nbs p;                Законът „говори“ за задължение на лечебните заведения, а не на физически лица – лекари, да сключват този вид застраховка. Става дума за лечебни заведения, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения - болници, лаборатории, медицински центрове, общопрактикуващи лекари, индивидуални, групови практики - няма значение. Налице е празнота на закона, тъй като не се урежда застраховката на физическото лице – лекаря, и резултатите от неговата дейност - свободния прием на пациенти. Например: Аз съм лекар в болница и нямам регистрирана индивидуална практика. Но законът ми разрешава свободен прием на пациенти след работното ми време, т.е. като свободна професия.

Разбира се, задължението на лечебното заведение да застрахова своите служители, не означава, че всеки лекар не може индивидуално да застрахова своята дейност. Напротив, познавам много лекари, които имат застраховка за своята работа като физически лица.

 Истината е, че не мога да ви отговаря дали не се размива отговорността при застраховката за сметка на лечебното заведение. Защото до този момент на мен не ми е известно да има процедура, при която лечебното заведение иска, а застрахователят проверява за основателност на плащане на медицинска застраховка и изпълнява или отказва плащане. Може би е време да създадем практика у нас. Ще ви дам друг сериозен пример като проблем на отговорността - в болниците се извършват клинични изпитания на лекарства. Лекарите и пациентите в тези изпитания са задължително застраховани. Лекарите са част от екипа на болницата, пациентите са пациенти на болницата. При сериозно нежелано събитие, случило се в болницата с такъв пациент - двете застраховки започват да действат, но коя ще бъде приложена?

- Имате ли информация кои са по-големите здравни заведения, които са сключили застрахователни договори за 2010-2011 г., а има ли и санкциониран медицински персонал през последните няколко години поради липса на такава задължителна застраховка?

- Няма статистика за санкционирани лечебни заведения за неизпълнение на задължението за застраховка на своя медицински персонал. Както за съжаление няма статистика за най-често купуваните видове застрахователни полици.

За различните видове медицински дейности съществуват различни застрахователни полици. Нормално, това са различни застрахователни събития, но в една област.  Моето мнение е, че следва да се създадат ясни групи застраховки на дейности в медицината.

Знаете ли, подготовката за нашия разговор ме накара да се замисля за възможността за конструктивен диалог между Агенция "Медицински одит" и Асоциацията на българските застрахователи. Ползите от подобен диалог са за двете страни - ще се създадат критерии за оценка на качеството на медицинските услуги в цяла област на обществения живот - застраховането. Аргументираните резултати от съвместната работа на двете страни могат да доведат до изменение, в частност - допълнение в нормативната уредба, която подробно да регламентира реда и условията на застраховките за различни групи медицински дейности - лечение, клинични изпитания, трансплантации, изследвания.

Илеана Стоянова