Маркирането е порочна практика

Коста Чолаков, изпълнителен директор на „Интерамерикан България“ ЗЕАД

Маркирането на моторни превозни средства във вида, в който то се прилага на българския застрахователен пазар към момента, е порочна практика.  Поради факта, че не е налице нормативна уредба, няма и единен метод за маркиране. В значителна част от случаите маркировката посочва периода на застрахователно покритие и позволява чрез индиректни белези и символи да бъде идентифициран застрахователят, при когото е застраховано маркираното моторно превозно средство. Считаме, че тази маркировка не способства за предотвратяването на престъпления, а напротив, предоставя информация и данни, които са на разположение на всяко едно лице и които биха могли да подпомогнат неправомерни действия.

Тази практика не е в интерес на потребителите на застрахователни услуги и поради други аргументи.  Поради исторически причини, събития и практики от близкото минало, на българския застрахователен пазар се е формирало убеждението, че маркировката  при застраховане представлява защита и че когато маркировката липсва, това е предпоставка за посегателство срещу обекта на застраховане.  Това води до въвеждане в заблуждение и до известна степен до предопределеност на поведението на потребителите при сключване на застрахователни договори, което не е в техен интерес.

Предвид последните публикации във в. „Застраховател прес“, изказваме своето уважение и подкрепа за патентованите български технологии, които могат да се наложат на европейско и дори световно ниво.  От друга страна обачеq не смятаме, че са налице аргументи в полза на това на застрахователния пазар да се прилага „пасивна” маркировка на автомобили, която е видима с просто око и посочва срока, за който даденият обект е застрахован, а в някои случаи, чрез стикери и индиректни знаци, символи и изображения, би могло да се предполага кой е застрахователят на дадения маркиран обект. Считаме, че наличието на маркировка по моторните превозни средства действително е от полза при разкриването на закононарушения.  За целта обаче не е необходимо маркировката да съдържа информация, белези и елементи, които са абсолютно ирелевантни към идентифицирането на съответното моторно превозно средство или негови отделни части и елементи.  Тази маркировка би могла да бъде видима само със специализирани технически средства, като за целта се използват съответните технологични решения и оборудване, а маркировката способства за идентификация на съответното моторно превозно средство и неговите части и елементи, но не предоставя информация за период на валидност на маркировка, период на валидност на сключен застрахователен договор, пряка или косвена информация за застраховател или свързано с него лице.

С оглед на горното, считаме, че действащата разпоредба на § 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, съгласно която “рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношения между застраховател и застраховано лице, не могат да се поставят върху застраховано движимо или недвижимо имущество, освен когато в закон е предвидено друго”, е непълна и недостатъчна, за да даде основание на контролните органи да санкционират практиката по маркиране на моторни превозни средства, при или във връзка със сключването на застрахователен договор като пряко закононарушение.  В тази връзка подкрепяме инициативата за законодателна промяна.