Трябва да се изготви актуална карта на градобитността в България

- Г-жо Величкова, как приемате идеята за въвеждане на задължителни минимални прагове за премиите по застраховките на земеделска продукция?

- Тази идея се дискутира вече няколко години, но резултат не е реализиран. Всеизвестен е фактът, че застраховка на земеделски култури се сключва, ако полицата е в полза на трето лице – ДФ „Земеделие”, кредитна институция или стартиралите програми за възстановяване на застрахователни премии при лозарите и съфинансиране при производителите на плодове и зеленчуци през 2010 г. По-малко са случаите на сключени застраховки в полза на самите застраховани, но при голяма част от тях защитата на реколтата не е реална, тъй като застраховат при ниски застрахователни суми. Първото нещо, което следва да се направи, за да се въведат задължителни прагове, е изготвяне на актуална карта на градобитността в България, т. е. разпределение на силата и честотата на градушките в страната. Последната такава карта е отпечатана през 1964 г. Достатъчно дълъг период от време, за да се налага актуализация. Именно тук е ролята на държавата - да постави задача на НИМХ за актуализиране на тази карта. По този начин застрахователите ще работят с еднакви, но реални рискови класове.

- Как евентуалната реализация на тази идея би повлияла върху пазара?

- Първо ще имаме 100% обхват на сключени застраховки. Дори и при някакъв минимум от застрахователни премии голяма част от земеделските производители ще имат някаква защита. При настъпване евентуално на катастрофично събитие, а през последните 7 години сме свидетели на такива, все пак те ще бъдат обезщетени.

- Много често се казва, че земеделските производители нямат застрахователна култура. Какви са вашите наблюдения?

- Не бих казала, че застрахователната култура е ниска. Мое лично мнение е, че през последните години застрахованите четат и се интересуват повече. Като че ли проблемът да не се сключват застраховки, си остава чисто финансов, а не толкова поради липса на застрахователна култура.

- Кои са причините земеделските производители масово да не застраховат продукцията си - липсата на финансов ресурс или недостатъчната информираност?

- Не може да се каже, че масово не се застрахова продукцията, а по-скоро доколко е осъзната отговорността да произвеждаш и сам да поемеш риска и отговорността за земеделската продукция, която изцяло е под открито небе. През последните години застрахователните компании направиха немалко за представянето на условията на сключване на застраховка на земеделски култури. И в тази посока бих казала, че земеделските производители нямат основание да твърдят, че не разполагат с информация от застрахователите.

- Сред много от земеделските производители битува мнението, че няма смисъл да се застраховат, тъй като няма да получат нищо в случай на щета. Основателни ли са тези твърдения и доколко?

- Не обичам обобщенията и не мога да приема подобно мнение. Би било по-коректно да се цитират конкретни клиенти и случаи. Едно застрахователно обезщетение се изплаща след наличие на застрахователно събитие и установен реален процент на щета. В моята практика нямам случай, при който застрахован с доказано застрахователно събитие да не си е получил обезщетението. Друг е въпросът при каква застрахователна сума на декар е застраховал – реална или фиктивна. Но за това застрахователят няма вина, а просто си прилага общите условия на застраховката.

- Земеделските производители очакват застрахователите на пазарен принцип да ги мотивират да сключват полици. Как може да бъде постигнато това на практика?

- Ако се изготви актуална карта на градобитността в България в зависимост от обхвата и размера на изплатените обезщетения, както и от повторяемостта на застрахователните събития, всеки застраховател ще си формира и цената на застраховката. Останалото е коректност и спазване на 15-дневния срок за изплащане на обезщетение след представяне на всички изискуеми документи по щетата.

Интервю на Йоанна Стефанова