Девета национална конференция „Глобални, национални и корпоративни процеси и политики през посткризисния период”

02 Ноември 2010 г.,zastrahovatel.com
Учени и експерти от застрахователния , пенсионноосигурителния и здравноосигурителния бранш под един покрив

За девета поредна година Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” – София, и Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов, Катедра „Застраховане и социално дело”, станаха организатори на традиционната конференция-дискусия по проблемите на застрахователния и осигурителния бранш на 7 и 8 октомври т.г. в университетския град Свищов.

Конференцията бе насочена към глобалните, националните и корпоративните процеси и политики през посткризисния период: очакванията, предизвикателствата, решенията в застраховането и осигуряването.

В нея взеха участие български и чуждестранни лектори; преподаватели от специализираните университети  в България и Русия; представители на МТСП, НОИ, браншови асоциации по застраховане, пенсионно и здравно осигуряване; експерти от споменатите ресори по застраховане и осигуряване; журналисти от медийния партньор – вестник “Застраховател прес”; преподаватели, асистенти, докторанти от икономическите университети. Сред участниците бяха и хора като председателя на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” проф. д-р Нено Павлов; ректора на СА”Д.А.Ценов” доц. д-р Величко Адамов; заместник-ректора на ВУЗФ и бивш управител на НОИ доц.д-р Йордан Христосков; представителя на Икономическия и социален съвет към НС д-р Людмила Векова и д-р Никола Абаджиев, председател на БАДДПО. Официален гост на срещата бе и  заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и ръководещ Управление “Застрахователен надзор” Борислав Богоев.

 

В пенсионноосигурителните панели още през първия ден  интерес събудиха презентациите на Антоанета Ганчева, главен актюер на НОИ; доц д-р Йордан Христосков, преподавател във ВУЗФ, София, и бивш управител на НОИ, както и на Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина“ АД, София.

 

В своята презентация

„Пенсионната реформа в България в контекста на Стратегия „Европа 2020“

Антоанета Ганчева представи  материал с базови концепции /без да са включени актуалните в момента теми за увеличаване на пенсионните вноски и осигурителния стаж/. Стратегията предвижда координиране на националните политики на страните за успешно излизане от кризата и превръщането на ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи нива на заетост, производителност и социално сближаване. Постигането на целите зависи от прилагането на интегриран социално-икономически подход, който включва икономически и социални мерки. Целите на пенсионните реформи за осигуряване на адекватни и устойчиви пенсии взаимно се допълват с целите на Стратегия „Европа 2020“ . Изработените мерки за справяне с демографските предизвикателства са изцяло в унисон със стратегията.

Основните предложения за мерки, които поставя Стратегия „Европа 2020“

са да се повишават нивата на заетост до 75% от населението на възраст от 20 до 64 години, т.е. в трудоспособна възраст. Това изисква модернизиране на политиките на пазара на труда; инвестиране в трайни умения, което се получава след модернизиране на системите за обучение. Други мерки са  повишаването на социалната отговорност сред бизнесобщността, както и намаляването на безработицата; улесняване на мобилността сред работниците и гражданите; заздравяване на сигурността и вътрешния пазар на финансови продукти; осигуряване на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, в т.ч. на пенсионните схеми; намаляване на броя на застрашените от бедност с               20 000 000 души до 2020 г. /което означава модернизиране на социалната защита/; удължаване на трудовия живот и осигуряване на устойчивост на социалните модели.

Структурната пенсионна реформа в България започна още през 2000 г. Тогава се въведе тристълбов пенсионен модел. По този начин се постигна модернизирането на пенсионния модел, както и по-голяма социална справедливост в пенсионното осигуряване, като се разшири базисният период за изчисление на пенсията  (от 3 години от трудовия живот преди 1996 г.). Този 3-годишен базисен период беше допълнен с целия осигурителен стаж.

 

Неблагоприятното демографско развитие  засяга всички европейски страни, включително и България. На всички е известно, че населението в България намалява. Свива се работната сила, увеличава се броят на пенсионерите. Най-многобройната възрастова група  в диапазона 32-35 години за 2009 г.  намалява. През 2040 г. се очаква доминираща да бъде възрастовата група между 61-64 години, което е един сериозен знак, че нещата не могат да бъдат оставени, както са сега. През 2040 г. населението ще намалее с около 1 млн. 355 хил.  Хората над 65-годишна възраст  като процент от общото население ще нараснат с 9.4%. Коефициентът на възрастова зависимост / т.е. съотношението на населението над 65 г. към хората в трудоспособна възраст/ се увеличава с 15.8%; средната възраст на населението нараства с 5 години.

 

Какви са важните цели за отстраняване на проблемите

Генералната цел е да се гарантира дългосрочна финансова стабилност на българската пенсионна система,  защото тя е най-добрият защитник  за сметка на социалната защита. Необходимо е пенсионната система и пенсиите да се приведат в по-голяма адекватност.

Предложенията за мерки обхващат финансовото укрепване на I стълб на пенсионната система като приоритетна цел на икономическата и финансова политика, политиката по заетостта и политиката по доходите. Осигурителната система е невъзможна ако липсва достатъчна заетост на лицата или няма нормална политика по доходите. Също така намаляването на осигурителните вноски води до дисбаланс.

Друга мярка е въвеждането на по-строги критерии за достъп. Все още има големи групи, работещи при особени условия, които по-рано продължават да се пенсионират. Затова трябва да се направи прецизиране на тези групи хора и дали тези по-либерални условия  и режим за ранно пенсиониране трябва да продължат да съществуват.

Друг пакет е пакетът от мерки  за противодействие на демографските проблеми. Да се отстранят всички мерки за социално подпомагане от страна на осигурителната система и прехвърлянето им в системата на социалното подпомагане. В нашата конституция няма удовлетворителен текст, който да дава ясна формулировка за това какво е социално осигуряване и що е социално подпомагане. В представите на хората тези формулировки за размити и дори хората, които вземат  решения в тази сфера, за съжаление не са съвсем наясно за разликата между двете дейности. Необходимо е да има силно разграничаване на двете дейности.

Финансово укрепване на I стълб по отношение на приходите

 

Наблюдава се огромно разминаване между приходите за осигурителни вноски и разходите за пенсии за периода от 2000 г. до 2009 г. В тази връзка като мярка се предвижда въвеждане на осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица. Известно е, че хора с престижни професии и с високи доходи масово се осигуряват с минимални осигурителни вноски, нещо, което е недопустимо. Подобряване на законодателството за Държавния фонд за гарантиране на държавната устойчивост  на пенсионната система, т.нар. Сребърен фонд, е друга мярка.  Замисълът на такъв фонд е  да поеме демографския удар, а не  да спасява системата или държавата.

Мерките за финансово укрепване на I стълб по отношение на разходите са временни антикризисни  за 2010-2011 г.

Параметричните мерки за укрепване на системата са да се увеличи трудовият стаж – за жените на 37-годишен, а  за мъжете – на 40-годишен. Но поради големия синдикален натиск това решение все още е спорно.

 

 

 

Заместник-ректорът на ВУЗФ и бивш управител на НОИ доц.д-р Йордан Христозков се спря върху темата за

 

 Усъвършенстване на институционалната структура на социалното осигуряване

 

Макар и посветен на частен въпрос, според доц. д-р  Й. Христосков на фона на днешните „турболенции“ в осигуряването е необходимо да се помисли за изграждането на единна осигурителна администрация. Той направи преглед на историческото развитие на социалноосигурителните институции у нас.

Каква е историята на разпокъсаността, която съществува в социалното осигуряване? Тези системи възникват по различно време – напр. Държавното обществено осигуряване /ДОО / беше част от държавния бюджет и търсеше своя автономност  и я постигна чрез Закона за фонд „Обществено осигуряване“; преди това беше част от МТСП и средствата на ДОО бяха част от държавния бюджет. Осигуряването за безработица се разви, като използва наследството на един фонд „Професионална квалификация и преквалификация“, който преди това имаше друго предназначение, и със  създаването на Националната служба по заетостта се установи неговата институционална рамка. Здравното осигуряване не бе на дневен ред в началото на 90-те години, като нямаше и система за здравно осигуряване. Това историческо наследство за създаването на тези отделни фондове на общественото осигуряване доведе до сегментация. Цената, която и до днес цялото общество плаща, е, че има три паралелни институции с много общи функции: НЗОК; НОИ и в голяма степен Агенцията по заетостта. Освен това има паралелно функциониращи надзорни органи, изградени на принципа на трипартизма. Между тези надзори липсва връзка и дори представителите на  едни и същи институции /на синдикални и работодателски организации, а много често и представителите на държавата/   се разминават в своите изказвания в различните надзорни органи.

Съществуват също така паралелни информационни системи без възможност за ефективен обмен на данни, поради това, че са изградени в различна степен и на различни платформи.  Осъществяват се доста неефективни трансфери между осигурителните фондове и между бюджета и осигурителните фондове. Понякога тези трансфери стават обект и на политически спорове.

Разкъсват се съвсем естествени връзки между осигурените рискове. До 1951 г. рискът „Болест“ се покрива,  става дума не само за медицинските грижи, които се оказват на осигурените лица, но и  за плащането на обезщетенията - всичко се е осъществявало от фонда, който е покривал този риск. Такъв модел има в много от страните в Централна и Западна Европа.

От 2000 г. у нас бе направена стъпка в изчистването на институционалния профил на осигуряването – добрата организация на социалното осигуряване е положителна стъпка. По това време събирането на здравните вноски, както и събирането на вноските за Фонд „Професионална квалификация и  безработица“, който се администрираше от  Агенцията по заетостта и НОИ. В 2002 г. този фонд се трансформира изцяло в осигурителен фонд и мина на управление изцяло в НОИ.  Институтът  тогава пое и ангажимента да администрира Фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя“, макар и не в осигурителен фонд. А в 2007 г. обезщетенията за болест и майчинство вече се изплащаха от НОИ. НОИ започна да участва и в експертизите за присъждане на трайна неработоспособност.

До 2005 г. редът беше следният: осигурителят или самоосигуряващите се данъкоплатци плащаха данъци в данъчната администрация, а вноски и данни за социалното осигуряване постъпваха в НОИ, като се разпределяха по съответните осигурителни фондове. НОИ събираше вноски и за НЗОК; както и публично-частното партньорство за допълнително задължително пенсионно осигуряване, които вноски се прехвърляха в пенсионноосигурителните дружества и респективно в индивидуалните партиди на осигурените. Подобна система по това време съществуваше в Полша, в Словакия, в Македония.

По-късно се появи идеята за създаването на Национална агенция за приходите /НАП/. Идеята в известна степен бе наложена от Световната банка и най-вече от Международния валутен фонд. Целта бе  да се подобри събираемостта на осигурителните вноски; да се подобри обслужването на данъкоплатците – и осигурители, и самоосигуряващи се, – като се въведат съвременни информационни системи и технологии. Сега вече събираемостта ставаше на доброволен принцип – т.е. самостоятелно се декларираха доходите от данъкоплатците. И не на последно място целта на такова окрупняване бе да се намалят административните разходи. От 2006 г.  административната институционална структура по събирането на осигурителни вноски доби днешния вид. Осигурителят , съответно данъкоплатецът и самоосигуряващият се внасят  данъци и вноски в една институция – НАП. Приходите   от осигурителните вноски и данните за осигурителна информация  отиват в  НОИ във всички фондове; отделно се внасят вноските в НЗОК и във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. До 2009 г. НАП ползваше информационната система на НОИ.

 

 

 

Предприемачество и корпоративно управление в допълнително пенсионно осигуряване

 

Това беше темата на доклад на Николай Марев - главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК – Родина“ АД

 

Основните  въпроси, които бяха разгледани от Николай Марев, бяха : Що е предприемачество? Корпоративно управление?Допълнително пенсионно осигуряване? Как се съвместяват социални и корпоративни цели?

 

Енциклопедията по предприемачество (Кент, Секстън и Веспър) дефинира предприемачеството като “Целенасочена успешна дейност за иницииране, поддържане и развитие на печеливш бизнес”  - обясни Н. Марев.

Темата за предприемачеството е била актуална още от древността и е  известна още в ХVIII в. (Ришард Кантилон), в XIX в. (Жан Батист Сей),  в ХХ в. (Йозеф Шумпетер) а в края на ХХ в.  е разработена от Питър Дракър.

 Ключови думи за предприемачеството, според Марев, са новаторство; поемане на риск; промяна на процеси и организация;въвеждане на нови технологии; търсене на пазарни ниши за постигане на определени цели – финансови и СОЦИАЛНИ. Върху тези понятия и теми се спря лекторът.

 

Корпоративното управление е съвкупност от процеси, практики, правила, закони и институции, които въздействат върху начина по който дадено дружество се управлява, администрира или контролира – обясни лекторът. Корпоративното управление включва взаимовръзките между различните заинтересовани страни и целите , поради които даденото дружество се управлява. Заинтересованите страни са: акционери, управляващи органи, служители, клиенти, кредитори, доставчици и цялото общество.

Доброто корпоративно управление означава лоялни и отговорни корпоративни ръководства, прозрачност и независимост, както и отговорност на дружеството пред обществото.

Част от корпоративното управление са управляващите органи на едно дружество, които осъществяват управление, представителство и контрол. Те са съвет на директорите – при едностепенни системи за управление; Надзорен и Управителен съвет – при двустепенна система.

Важните въпроси, които стоят пред управляващите органи, са дефиниране на стратегия, изпълнение на стратегията, осъществяване на надзор, ефективна система за одит и вътрешен контрол, разкриване на корпоративна информация, избягване на конфликт на интереси.

Част от корпоративното управление са управляващите органи на едно дружество, които осъществяват управление, представителство и контрол.

След това лекторът направи преглед на капиталовите системи за пенсионно осигуряване. Какви са резултатите в допълнителното пенсионно осигуряване през тази година?

 

 

 

Допълнителното пенсионноосигуряване има двустълбова система, в която са

II стълб: Универсални пенсионни фондове – УПФ (за родените от 1 януари 1960 г.) вноска 5%; Професионални пенсионни фондове – ППФ (за I и II категория труд) - вноска 12% и 7% респективно.

III стълб  - Доброволни пенсионни фондове с индивидуални вноски (еднократни, месечни), вноски от работодател;

Доброволни пенсионни фондове по професионални схеми – ДПФПС – от работодател.

 

Къде е предприемачеството в чстното пенсионно осигуряване?

 

На този въпрос лекторът има предложения за иновации и поемане на риск: създаване на електронни платформи за информация на клиента (уеб страници, кол центрове, комуникация чрез система за  електронно банкиране); инвестиции в ИТ системи за администриране на клиентите, електронно архивиране на документи; инвестиции в ИТ системи за управление на инвестиционните портфейли и управление на техния риск.

Дефинирането на инвестиционна политика и инвестиране във финансови инструменти на пазари, където може да се постигне адекватна доходност, съобразена с нивата на риск, също представлява предприемачество.

В този дух е и предложението за създаване на дистрибуционни канали и адекватно обучение на осигурителните посредници, както и създаване на адекватна система за вътрешен контрол и оценка на всички видове рискове. Лобирането за подобряване на законодателството (КСО, др.), в т.ч.дефиниране фазата на изплащане на пенсии, както и  въвеждането на мултифондове, също е в приоритетите за предприемачество.  Необходимо е и подобряване на методиката за изчисляване на доходност (от 2, 5- или 10-годишна доходност); премахване на бюрократични и административни препятствия (нотариални заверки на заявления) . Друго важно предложение е увеличаване на осигурителната вноска за сметка на I стълб, както и  осигуряването на по-високи данъчни преференции за лицата, заделящи средства в доброволните фондове.

 

 

В заключение  Марев обясни, че пенсионноосигурителните компании са пример за публично-частно партньорство. Управлявани като корпоративен бизнес, те изпълняват социални функции и управляват средства, които иначе биха попаднали в държавните институции. Средствата в пенсионноосигурителните дружества се управляват прозрачно, надзорът върху дружествата е силен и адекватен.

Как да се постигнат целите зависи от мениджърските екипи и от правомощията, дадени им от акционерите. В този смисъл полето за корпоративно предприемачество е достатъчно широко.

 

                 ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;               & nbsp;    

 

Материали Илеана Стоянова

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
"Основи на застраховането"
Йото Йотов, Боян Илиев, 2004