Парламентът прие 2-процентния данък върху премиите

02 Ноември 2010 г.,zastrahovatel.com
· Налогът ще се дължи и за плащаните догодина разсрочени вноски на сключените преди 1 януари 2011 г. застраховки · Има опасност от нелоялна конкуренция от страна на работещите у нас чрез клон или по линия на свободното предоставяне на услуги чуждестранни застрахователи

 

 

 

 

Набързо, без никакви дебати Народното събрание прие окончателно предложения от правителството 2% данък върху застрахователните премии. Депутатите решиха налогът да влезе в сила от началото на 2011 г., а не от 1 септември 2010 г. - както беше записано в правителствения законопроект. Промяната беше предложена от работната група, която подготви законопроекта за второ четене, и подкрепена от парламентарната бюджетна комисия преди да бъде гласувана в пленарната зала. Народните представители не се вслушаха в апела на застрахователите да освободят от новия налог плащаните догодина разсрочени вноски по сключените до края на 2010 г. полици.

 

Председателят на АБЗ Орлин Пенев предупреди депутатите от парламентарната бюджетна комисия, че някои от текстовете на така предложения законопроект ще създадат технически проблеми на застрахователите. А в облагането на премиите по застраховките, които се сключват след обществена поръчка, няма много смисъл - то прилича на преместване на парите от единия джоб на държавата в другия, подчерта Пенев.

От своя страна юристката Антоанета Димоларова обясни пред комисията, че тази година вече са сключени

 

3-4 милиона полици

 

разсрочените вноски на част от които ще бъдат плащани и догодина. Няма как всички тези хора да бъдат уведомени от застрахователите си, че дължат и още 2% данък за вноските си през 2011 г., тъй като много от тях за сключили полиците си при посредник. Освен това повечето клиенти плащат разсрочените си вноски, без да се обаждат на застрахователя или на брокера си, а някои даже “забравят” за разсрочените плащания. Много от тези застраховани дори не могат да бъдат намерени от застрахователя си, подчерта Димоларова. И допълни, че именно затова в първоначалния вариант на законопроекта имаше преходен период при въвеждането на новия данък. Този преходен период обаче не е останал във варианта на работната група.

Депутатите от бюджетната комисия не взеха предвид тези аргументи на застрахователите. А председателката на комисията - Менда Стоянова /ГЕРБ/, заяви, че застрахователните компании ще трябва сами да платят двупроцентния данък, ако не могат да намерят клиентите си, за да съберат от тях налога.

Очевидно това е становището на цялото парламентарно мнозинство по този въпрос, след като и в пленарната зала депутатите гласуваха предложения от работната група вариант без преходен период.

 

За каква сума става дума?

 

По груби сметки двупроцентният данък върху дължимите догодина разсрочени вноски по сключените през 2010 г. полици ще бъде от порядъка на 3-5 милиона лева за целия български общозастрахователен пазар. Такава сума се получава, ако се приеме, че 40% от застраховките се плащат разсрочено. Пред в. “Застраховател прес” застрахователи уточниха, че приблизително толкова е процентът на клиентите им, които предпочитат да внасят премията си на части. Но не бива да се забравя, че много от разсрочените вноски никога не се плащат от клиентите. Според застрахователите едва около 30% от клиентите, предпочели разсроченото плащане, внасят четвъртата си вноска. При първите разсрочени вноски обаче събираемостта е значително по-висока. Според застрахователите първата разсрочена вноска се плаща от около 80% от клиентите, а втората – от близо 70 на сто.

Ако се приеме, че догодина общозастрахователните компании сключат полици за малко под милиард и половина лева премиен приход – каквито са официалните данни за 2009 г., то дружествата ще трябва да начислят на клиентите си двупроцентен данък общо за около 29 млн. лв. Вместо да направят всичко възможно, за да сведат до минимум евентуалните технически проблеми при събирането и внасянето в хазната на новия налог обаче,  управляващите предпочетоха да затруднят максимално застрахователите, но да си получат и хипотетичните няколко милиона лева данък върху разсрочените вноски по сключените до края на тази година полици.

 

Ще се окажат ли сметките без кръчмар?

 

Това би могло да стане, ако президентът Георги Първанов се възползва от правото си да оспори закона за новия налог пред Конституционния съд. За тази цел трябва да има сериозни доводи против нормативния акт. Липсата на преходен период би могла да стане такъв довод, доколкото наистина затруднява максимално събирането на данъка за плащаните през 2011 г. разсрочени вноски по сключените до края на 2010 г. полици. Едва ли обаче може да се очаква президентът да предприеме такава стъпка, без да бъде сезиран за проблема от застрахователите. А те още не са решили дали да прибегнат до този вариант или не.

Разбира се, няма гаранция как ще се произнесе Конституционният съд по този казус, ако той стигне до него. При всички случаи обаче сезирането му ще отложи доста във времето влизането в сила на двупроцентния данък върху застрахователните премии. Така вместо да “спечели” над 30 млн. лв. от новия налог за 2011 г., държавата може да остане без нито една стотинка от това перо. А на застрахователните компании да бъдат спестени няколкото милиона лева, които едва ли ще могат да съберат от некоректните си клиенти.

Същественият въпрос, на който застрахователите тепърва трябва да си отговорят обаче, е

 

дали си струва

 

за няколко милиона лева браншът да се конфронтира с управляващите. Защото държавата не само осъществява надзора върху застрахователния пазар у нас, но има и редица други механизми, с които би могла да вземе много повече “допълнителни” пари от дружествата, ако реши. И едва ли ще се колебае дълго да го направи в условията на икономическа криза, която я е обрекла на дълготрайно безпаричие. Много показателно в това отношение е решението парите от частните професионални пенсионни фондове догодина да бъдат прехвърлени в Националния осигурителен институт, което едва ли ще бъде отменено въпреки сериозните протести срещу него.

След всичко казано дотук може да се предположи, че регистрираните у нас застрахователни компании най-вероятно

 

ще предпочетат да платят

 

тези няколко милиона лева в името на разбирателството си с държавата.

Не е ясно обаче как ще бъде процедирано с клоновете на чуждестранните застрахователни компании у нас, както и с работещите тук по линия на свободното предоставяне на услуги дружества. Тези застрахователи набират клиенти на територията на България, но се отчитат пред надзорите в други държави. Според закона, с който се въвежда новият двупроцентен данък върху премиите, тези дружества също би трябвало да начисляват налога за поетите на територията на нашата страна рискове, както и да внасят събраната сума в българския държавен бюджет. От новоприетия нормативен акт обаче не става ясно точно как ще бъдат контролирани тези компании дали начисляват данъка на всичките си клиенти у нас и дали внасят в българската държавна хазна цялата дължима сума.

Пълни официални данни за премийния приход, който тези застрахователи са събрали у нас, има само в съответните чуждестранни надзорни институции, които отговарят за контрола върху тези компании. Българската Комисия за финансов надзор би могла да поиска и да получи данните от съответните чуждестранни надзори, но забавянето в тези случаи обикновено е няколко месеца. Това автоматично

 

прави невъзможен ефективния оперативен контрол

 

за събирането и внасянето в хазната на новия данък върху застрахователните премии от страна на тези застрахователи. И поставя под въпрос лоялната конкуренция на нашия застрахователен пазар. Особено сега, по време на криза, когато платежоспособността на клиентите е намаляла чувствително, пазарът се е свил, а застрахователите се чудят от кое перо да спестят разходи, за да привлекат повече клиенти с поредната отстъпка или откровено намаление на цената.

Разбира се, невъзможността да се контролират ефективно в оперативен план работещите у нас чуждестранни застрахователи не е оправдание, за да бъдат освободени те негласно от новия данък. Българската държава е длъжна да намери начин, за да осигури еднакви условия за бизнес за всички играчи на пазара. Точно как ще го направи обаче и дали избраният вариант ще е ефективен, предстои да разберем.

 

 

Йоанна Стефанова



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки