Борбата с измамите в застраховането ще бъде успешна само ако има общи действия

02 Ноември 2010 г.,zastrahovatel.com
Щефан Фурлан, управител на фирма за борба със застрахователните измами „Оптилаб“ - Словения

Щефан Фурлан е роден през 1982 година в Кран, Словения, където завършва гимназия. После постъпва в Техническия университет в Любляна, където учи информатика във Факултета по компютърни технологии и информатика. Винаги се е интересувал повече от бизнес, отколкото от самото програмиране. Още по време на следването си разработва няколко интересни програми и работи за четири компании.

В края на следването си започва да сътрудничи в университетската лаборатория при проф. Марко Байяц. Когато се дипломира, кандидатства и постъпва на работа в тази лаборатория. В нея се разработват повече приложни, отколкото изследователски проекти. Множество компании се обръщат към лаборантите, поръчвайки им различни технологични проучвания. Веднъж и една застрахователна компания ги потърсила във връзка с разработване на проект за борба със застрахователни измами. Именно тогава става ясно, че сред застрахователните компании има голям интерес към подобни разработки и към компютърни решения на проблема.

Впоследствие със свои колеги основава компанията „Оптилаб“, която работи в сферата на борбата със застрахователните измами и чийто технически директор е проф. Байяц. По този начин доказват, че компютърът може да помогне много.

Щефан Фурлан  живее с приятелката си на семейни начала.

Любима фраза или девиз в живота и професията: „Нито човек, нито машина могат да постигнат толкова, колкото могат да постигнат заедно.“

Хоби – яхтинг, пътувания.

-Г-н  Фурлан, Словения има двумилионно население, а застрахователната плътност и застрахователното проникване е значително по-голямо от тези в България. С други думи, вие сте по-напред в развитието на застраховането. Това, че сте създали и продукт, чиято цел е да разкрива схеми за застрахователни измами, означава ли, че сте по-напред от България и в отрицателните явления?

-Разбирам приятелската ви ирония. Обикновено е така – положителните и отрицателните явления често вървят ръка за ръка. Колкото по-добре е развито застраховането, толкова повече престъпните елементи в една държава се активизират и търсят съответни начини да извлекат облаги за себе си, без да полагат труд, а чрез измами. Но така или иначе, мисля, че пазарът на застрахователните премии в автомобилното застраховане в нашите две страни е сходен.

-Питам ви, защото очевидно има сериозен проблем със застрахователните измами в Словения, особено по отношение на автомобилното застраховане, за да се наложи да се търси съвременно технологично решение. Как стигнахте до системата „Адмирал“?

-Още като студент започнах работа в изследователската лаборатория към Факултета по информатика на университета в Любляна, където следвах, и в която се разработваха различни проекти. Трима колеги от тази лаборатория основахме компанията „Оптилаб“. Имахме преподавател, който бе  ориентиран доста добре в бизнеса. Всъщност идеята беше негова, но бе провокирана от представители на словенска застрахователна компания, които ни посетиха в лабораторията и които се поинтересуваха дали можем да намерим решение на проблема с измамите. Ние отговорихме, че това е напълно възможно, и започнахме да я разработваме.

-В България години наред най-големият проблем беше (и продължава да бъде)  в това, че няма изградена обща база данни за случаи на застрахователни измами (или на опити за измами), както и на съмнителни застрахователни случаи и съмнителни лица. Да не говорим за осъдени за такива престъпления лица! Как успяхте в Словения да постигнете това?

-Вие в България също разполагате с достатъчно информация. Едни данни се намират в Гаранционния фонд, други – в Комисията за финансов надзор, трети - в Асоциацията на българските застрахователи. Освен това има и голямо количество все още несподелени данни и при самите застрахователи.

-Зависи за какви данни става дума. След като все още не постъпват официално данните за ПТП и участниците в тях (макар че се очаква всеки момент този регистър, който ще се съхранява в Гаранционния фонд, да заработи), трудно може да се приложи система като вашата, която да засича случаите на съмнителни лица, участващи в няколко пътнотранспортни произшествия на година. Какви данни постъпват във вашата система?

-Компанията ни съществува от почти три години, а в общия регистър за щетите на Словенската асоциация на застрахователите данни се събират от две години. От една страна, става дума за данните за щети и двустранните протоколи, които се предоставят от застрахователите на асоциацията. От друга страна, в асоциацията постъпват данни от полицейските протоколи за настъпилите пътнотранспортни произшествия в страната. Така че не лично нашата компания получава данните. Ние просто сме внедрили системата „Адмирал“ в асоциацията на застрахователите, където всички тези данни се събират заедно.

-Колко и какви застрахователни измами сте разкрили по този начин?

-Системата работи от половин година, така че е още рано да говорим за някаква статистика. В момента експертите от асоциацията и от застрахователните компании, които се занимават с разследването на измами, работят по най-големите случаи. Повечето от разследващите експерти са бивши служители от полицейските органи в Словения и са добре подготвени професионалисти. Що се отнася до измамните схеми, които разпознаваме, общият им брой е над 700.

-Застрахователните компании обикновено избягват да говорят за случаи на измама, за да не накърняват своя бизнес имидж.

-И в Словения, и другаде се случва това. За тези неща не се говори много-много по новините...

-Това пречи ли на вашата работа? Откриват ли се участници в престъпните схеми на служители в застрахователните компании?

-Да, засичани са. Никой няма интерес да стане обект на някаква проверка, но се налага. Много популярна е напоследък т. нар. схема за „нагласяване” на щети. В нея участва вътрешно лице, т. е. служител на компанията, и някой адвокат. Вътрешното лице сигнализира на адвоката, че определена щета е потвърдена. От своя страна адвокатът уведомява лицата, участвали в застрахователното събитие, и те започват да предявяват нови претенции към застрахователната компания, опитвайки се да получат по този начин по-голямо обезщетение. Тези претенции са придружени с фалшиви, но на пръв поглед напълно редовни медицински документи.

Застрахователните компании са задължени да изплащат обезщетения до три години след потвърждаване на съответната щета. Имахме случай, при който от възникването на злополуката бе изминала една година, но едва на втората година застрахователят получи цял пакет от искове.

-Системата “Адмирал“ разследва само щети в автомобилното застраховане, така ли?

- Към настоящия момент системата обслужва 100% от автомобилното и 33% от здравното застраховане в Словения. Но след като са внедрили веднъж тази система и са се убедили, че тя работи добре, много застрахователи ни питат дали не би могла да се ползва и за случаи в имущественото застраховане и в животозастраховането. Може би след време ще се опитаме да я приложим и в други линии на застрахователния бизнес. Колкото повече данни влизат в системата, толкова повече връзки могат да се установят.  Защото лица, извършващи измами в автомобилното застраховане, могат да извършват измами и в имущественото застраховане.

-Ако все пак не всички застрахователи са съгласни да участват в такъв проект, системата „Адмирал“ може ли да работи успешно?

-Веднага ви отговарям: напълно е възможно. За да се генерира добавена стойност, трябва да има съпоставяне на данни, т. е. няколко компании да работят общо и техните данни да се разменят и съпоставят.  Изследвания сочат, че ако само 25 на сто от застрахователния пазар се обедини около този проект, или още по-малка част, и даже ако не се ползват полицейските доклади за пътнотранспортните произшествия, пак ще се генерират добавени стойности. Дори само две компании да обединят усилията си, могат да се засекат опитите за измама.

Въпреки че „Адмирал“ работи успешно, ние продължаваме да правим презентации пред застрахователите, очертаваме план за развитие и искаме мнението им дали вървим в правилната посока и дали е необходимо да включим и още елементи. От тях ние вземаме съвети какво би било добре да се допълни към системата, за да работи още по-ефикасно.

- „Адмирал“ в една или друга степен опира до опериране с лични данни. Как избегнахте проблемите, които неминуемо възникват в тази връзка със Закона за защита на личните данни, какъвто в Словения безспорно съществува?

-По много елегантен, бих казал, начин, въпреки че нашият закон е изключително строг. Ние просто представихме системата „Адмирал“ пред омбудсмана на Словения и той потвърди, че тя по никакъв начин не влиза в противоречие със закона, нито че по някакъв начин накърнява правата на словенските граждани.

Най-общо казано, личните данни се предоставят само на застрахователите, които и без това разполагат с тях. Данните не се разкриват публично. Дори когато се предоставят от един застраховател на друг, не се разкриват самите лични данни защото когато оторизираният служител на застрахователната компания се логне в системата, той вижда данните, които са достъпни само за него. Останалото, което ще види, са връзки с други застрахователни случаи, без обаче да се появяват данни за лицето или лицата.

Така, впрочем, се елиминират опасенията, че едни застрахователи могат да отнемат клиентите на други застрахователи, получавайки техните лични данни. „Адмирал“ не позволява това да се случи.

Съвсем наскоро парламентът на Словения прие промени в Закона за застраховането, според които на застрахователните компании се разрешава да обменят данни по щети, когато това е нужно за борба с измамите. Този факт допълнително увеличава ефективността и важността на системата „Адмирал“.

Що се отнася до това колко компании биха се съгласили да се включат в такъв проект и да ползват системата, нашият досегашен опит сочи, както вече казах, че дори само две да го направят, пак ще има полза и те ще си спестят много средства, които иначе биват източвани от измамници.

-В България няма нито точно квалифициране на застрахователната измама като престъпно деяние, нито има – с едно-две изключения може би – осъдени лица по такива доказани обвинения. Когато разкриете измамници, те попадат ли зад решетките, или се разминават само с изобличаване и отказ да им се плати обезщетение?

-И у нас в Словения беше така. Но наскоро застрахователната измама бе квалифицирана като престъпление. Сега има две възможности. Ако застрахователят не плати обезщетение поради съмнение за измама, тогава ищецът може да се обърне към съда, но там рискува да бъде изобличен и да загуби делото. По-трудният случай е тогава, когато застрахователят вече е изплатил обезщетението; тогава той трябва да доказва в съда, че е бил обект на измама, за да си върне парите.

-Но застрахователните измамници са престъпници и не би трябвало да се „разминават“ само с неплащане на обезщетение...

-Ако бъде заведено от застрахователя наказателно дело срещу измамник, тогава полицията ще бъде принудена да направи свое разследване. И при доказване на вина въз основа на предвидената санкция в Наказателния кодекс съдът може да се произнесе с осъдителна присъда. Когато става дума за по-дребна измама и в случай че вече е изплатено обезщетение, може да се постигне споразумение между страните за връщане на парите. Но когато става дума за големи измами, тогава се стига до съд.

-А защо сте кръстили системата „Адмирал“?

-Искахме да изберем някаква авторитетна фигура, която внушава респект и предполага да се съобразяват с нея. Но, разбира се, името само по себе нищо не означава. Важното е, че системата ни проработи и ние успяхме да предотвратим множество случаи на опити за големи измами.  

Освен това сме млада компания и още нямаме множество препоръки. Нашият продукт запълва ниша и за нас е важно да намерим пазари, в които да я приложим, като колкото по-голяма печалба генерираме, толкова повече хора ще ни препоръчат. За нас е важно това, а не просто да си продадем продукта.

-Ние тук в България ще ви препоръчаме.

-Благодаря много! 

-Фамилното ви име съвпада с това на аржентинската футболна звезда Диего Фурлан. Как се отнасяте към това съвпадение?

-Ако аз и Диего попаднем в пътнотранспортно произшествие в Словения, може да си имаме проблеми. Защото системата „Адмирал“ ще сигнализира за евентуална връзка между нас...

Разговора води

Славимир Генчев

 

Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005
orange_li
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999
orange_li