Асоциация на българските застрахователи /АБЗ/
член на Контролния съвет
август 1961 г., Великобритания
Заможният колекционер на картини Чарлз Райтсман купува „Портрет на дюка на Уелингтън" на Франсиско Гоя за 392 хил. долара през 1961 г. и планира да вземе платното със себе си в САЩ. Публичното недоволство обаче било толкова голямо, че правителството дало необходимата равностойна сума на Райтсман и скоро картината украсявала стените на Националната галерия. Три седмици след това платното е откраднато. Крадецът изискал същата сума като откуп и заявил, че ще я използва за благотворителност в стила на Робин Худ. Отговор от страна на правителството не последвал.
февруари 1975 г., Италия
Италия се слави не само като дом на изкуството, но и като дом на най-честите кражби на художествени произведения. Като арт кражбата на века е описан грабежът на двете картини на Пиеро Делла Франческо - „Бичуването на Христос" и „Мадона от Синагалия" и „Немият" на Рафаел от двореца Дюкал в Урбино, това е било описано като "арт-кражбата на века". Картините били отрязани от техните рамки. Кражбата имала за цел печалба и била извършена от местни престъпници, които планирали да продадат произведенията на изкуството на международния пазар, но не били последните, които открили, че често репродуцираните майсторски произведения в действителност са непродаваеми. Картините били открити в Локарно, Швейцария, през март 1976 г.
ноември 1985 г., Франция
Кражбата на девет картини от музей „Мармотан” в Париж е най-популярната кражба. Между изчезналите платна са „Къпещи се“ на Реноар и „Импресия, изгрев" на Моне, която е дала своето име на импресионизма. След като известният японски гангстер Шиничи Фужикума разглежда каталога на деветте картини, малко преди те да бъдат откраднати, се разпространява слухът, че японската Якудза мафия е проникнала в света на изкуството. Картините били открити през 1991 г. в Корсика и не потвърдили това съмнение.
февруари 1988 г., САЩ
Двадесет и осем картини, сред които две платна на Фра Анжелико, оценени на 4 милиона долара, и „Риба Скат с кошница с лук" от Шарден са откраднати от частна галерия намираща се на източната „Осма улица”. Само 14 от тези творби били открити по-късно. Плячката била оценена на 6 до 10 милиона долара, което превръща откраднатото в Ню Йорк в най-голямия грабеж.
декември, 1988 г., Холандия
Три картини на Ван Гог - „Изсушени слънчогледи", „Интериорът на тъкача" и ранна версия на „Ядящите домати" са откраднати от музея „Кролер” в Отерло. Кражбата вероятно е вследствие на публикувания две седмици по-рано списък с най-високи цени, платени за изкуство в „Сотбис“ и „Кристис“. В него фигурирали пет картини на Ван Гог в рамките на топ 10, включвайки 53.9 милиона долара, които са платени за „Ириси" – най-високата цена, плащана за картина по онова време. Крадците върнали първата и поискали 2.5 милиона за останалите две. Полицията успяла да си ги върне на 13 юли 1989 г. Не е плащан откуп.
март, 1990 г., САЩ
Най-впечатляващата и импозантна кражба на картини е в ранното утро на „Деня на Сейнт Патрикс“ през 1990 г. Двама мъже в полицейски униформи почукват на страничната врата на бостънския музей „Изабела Стюард Гарднър” и си тръгват с „Концертът“ на Йоханес Ванмеер, „Буря над морето на Галилея“ на Рембранд и още доста картини на обща стойност от 300 милиона долара. Нито едно от платната не е върнато.
април, 1991 г., Холандия
Четирима холандци са арестувани за кражбата на около 20 картини на Ван Гог от музея „Щеделийк“ в Амстердам. Платната били върнати в рамките на час. Според полицията, ако кражбата била успешна, крадците нямало да поискат откуп, а картините щели да станат финансови инструменти в глобалната черна икономика. Три от платната били силно повредени. Пострадало едно от призрачните и последни платна на Ван Гог - „Житно поле с гарвани“.
декември 2000 г., Швеция
Няколко минути преди Националният музей в Стокхолм да затвори в него влиза мъж с пистолет. Късният посетител насочва оръжието срещу невъоръжения пазач, а двама негови съучастници крадат от втория етаж автопортрета на Рембранд от 1630 г. и две картини на Реноар - „Младият парижанин“ и „Разговорът“. Полицията открива „Разговорът“ през юли 2001 г., а през 2005 г. разкрива организиран канал за кражби в Швеция, който ги довежда до откриването на „Младият парижанин“ на Реноар и автопортрета на Рембранд.
август 2003 г., замъкът „Дръмранриг“, Шотландия
На 27 август 2003 г. четирима мъже влизат в замъка „Дръмранриг“, дом на дука на Буклех и открадват „Мадоната с младенеца“ на Леонардо. Картината, която се смята, че е била рисувана между 1500 г. и 1510 г., е оценена на 30 милиона паунда, или приблизително 53 милиона долара. Очевидно кражбата е била много прецизна по отношение на избора на картина. Дукът, който е един от най-богатите мъже на Шотландия, има колекция от картини оценявана на 405 милиона паунда, или малко повече от 716 милиона долара. Неговата колекция включва шедьоври като „Четяща стара жена“ на Рембранд и „Портретът на Сър Николас Карю” от Холбайн. Обявена е награда от 100 000 паунда, или приблизително 177 000 долара, за информация, водеща до връщане на картината.
август 2004 г., Норвегия
Картината „Викът“ на Едвард Мунк е не само една от най-известните картини, но е и една от най-често крадените. През 1994 г. версия на иконичната експресионистична творба е открадната от Националната норвежка галерия в Осло и по-късно върната. От музея заявили, че творбата, иначе оценявана за 74 милиона долара, не била охранявана както трябва, независимо че ръководството на галерията я определяла за безценна.
|
"Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов
Румен Гълъбинов, 2003 "Кратка история на застраховането в България"
Илеана Стоянова, |