Финансовите модели на европейските здравни системи

Австрия. Финансирането става чрез вноски на членуващите в здравноосигурителните каси (59%), данъци (24%), частно осигуряване (7.5%)...

Австрия. Финансирането става чрез вноски на членуващите в здравноосигурителните каси (59%), данъци (24%), частно осигуряване (7.5%). Делът на допълнителното пряко заплащане за здравни услуги е 14%. Вноските се плащат по равно от работодатели и служители и варират между 6 и 8.5 % в различните каси.

Белгия.  Финансирането на здравеопазването се извършва чрез осигурителни вноски (36%), постъпления от данъци (38%) и пряко заплащане (17%). Останалите 9% идват от допълнително доброволно осигуряване и акцизи.

Плащането е на принципа “заплащане за услуга” – лекарите получават хонурар директно от пациента, на когото здравноосигурителната каса възстановява около 75% от сумата, а останалите 25% се поемат от самия него.

Дания. Цялото население е обхванато в задължителното държавно здравно осигуряване. То покрива основните здравни услуги. Участието е задължително за всички. Финансирането е главно от данъчни постъпления (83% за 1997 г.) на национално, областно и общинско ниво. Останалите 17% се покриват така: 15% лично участие на осигурените и 2% частно осигурчване.

Финландия. Финансирането на здравеопазването и социалните грижи става чрез постъпления от общински подоходен данък (33%), държавни субсидии (29%), здравноосигурителни вноски (13%), а остатъкът се поема от личното участие на пациента и частното осигуряване, чийто дял обаче не надхвърля 2%. Вноските се плащат под форма на фиксирана сума от работещите и твърд процент от трудовите възнаграждения, който изплаща работодателят.

Франция. Задължителните здравноосигурителни вноски се плащат от работодателя (12.8%) и работещия (6.8% от брутния доход). Пенсионерите плащат значително по-ниска вноска. От тези вноски се финансират около 74% от всички разходи за здравеопазване. Наблюдава се тенденция към намаляване на дела на задължителните вноски, съответно към нарастване на участието на фондовете за осигуровка срещу болести (6.8%) и частните здравноосигурителни каси (5%). Финансирането от данъчни постъпления съставлява минимална част (под 3%), а остатъкът (около 13%) е от дела на пациенти в съвместните плащания. Участието на пациента в разходите е основен инструмент за задържане на нивото на разходите.

Италия. Финансирането става главно с обществени средства – 40% от задължителните здравни осигуровки и 37.5% от данъчни постъпления. Остатъкът се набира от участие на пациентите в съвместните плащания. Задължителните вноски са определени на 9.6% от брутния доход, плащани от работодателя, и 0.9% за сметка на осигуреното лице, но са възможни отклонения от тези цифри.

Испания. 98.5% от населението на Испания се осигуряват от обществената осигурителна система. 93% от тях се осигуряват от системата за задължително осигуряване, а 1% (с най-нисък доход) получават помощи от държавата. 4.5%, главно държавни служители, се осигуряват по специална осигурителна сиситема. Около 17% от населението ползват допълнително доброволно частно осигуряване.

До момента 80% от финансирането се осигурява от държавата чрез събиране на данъци, 18% от финансирането е от здравноосигурителните вноски, поделени между работодателя и работника, а останалата част се финансира от други осигурителни системи. Общесвените болници към националната здравна система се финансират от прдварително изготвен бюджет.

Норвегия. Норвежката здравна сиситема се характеризира с преобладаващ дял на бюджетното финансиране и е постигнала успехи в осигуряването на универсален обхват и високо качество, като за целта се израдходват около 8% от брутния нацоинален продукт.