Застрахователните измами

16 Юни 2010 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова, коментатор на в. „Застраховател прес”

Играта на котка и мишка

            Някои от измамниците успяват да се крият дълго, но голяма част от тях все пак ще бъдат уличени и адекватно наказани от правоохранителните органи

Има хора, които предпочитат да използват интелекта си в името на прогреса и развитието на човечеството, но има и такива, които ще впрегнат комбинативната си мисъл  в името на измамата и нечестното лично обогатяване. В историята на застраховането има истории за измами, които са почти легендарни. Невротичният чудак Мартин Франкъл бил мозъкът, стоящ зад една от най-големите и чудати измами в американската история. Измама, която разтърсва застрахователните и инвестиционни индустрии и се разпростира от непретенциозния град Толедо в Охайо до позлатените куполи на Ватикана. В продължение на почти десет години той успява да измъкне над 200 милиона долара от най-различни застрахователни компании и изпира парите посредством благотворителна фондация, свързана пряко с Католическата църква.

Съдия от апелативен съд в САЩ пък прибира сума от над 400 000 долара от застрахователна компания, като твърди, че след инцидент с кола е в непрекъснати агонизиращи болки и фактически инвалид. Странно как в такова състояние след сблъсъка с друга кола той успява да плува редовно, да играе голф, дори взима сертификат за пилот. Инвалидността му очевидно не е била забелязана при тежкия тест за получаване на разрешителното за пилотиране. По време на медицинския преглед преди провеждането на изпита за пилотиране съдията отрича да има каквито и да било травми. Представителите на застрахователната компания, от друга страна, получават съвсем друг информация от него - той твърди, че страда от непрекъснати тремори, замъглено съзнание и главоболие. В края на краищата съдията е обвинен и изправен на съд за застрахователна измама.

Въпреки това хората продължават да опитват. Жител на Брум Каунти прибрал 20 хил. долара от Combined Life Insurance Company, заявявайки, че дъщеря му е загинала по време на терористичните атаки срещу кулите-близнаци на Световния търговски център от 11 септември 2001 г. По късно обаче съпругата му съобщила, че дъщеря им в същност е жива и здрава и живее извън Ню Йорк.

            Факт е, че застрахователните измамници понякога успяват да се укриват дълго време, но повечето от тях все пак ще бъдат уличени и адекватно наказани от правоохранителните органи.

            Коментирайки мотивите да се извършват застрахователни измами, световната теория поставя на първо място психологическата гледна точка на измамата - натиск на външни обстоятелства, свързан с житейски, семейни, финансови и прочие лични проблеми. В болшинството от случаите обаче

водещият мотив е бързата и лесна печалба

Още в началото на 90-те години на миналия век, когато започва бумът на застрахователните измами в САЩ, там са извършили обстойна анкета сред измамници за техния мотив. Проучването показва, че като основна причина 49% от измамниците сочат ниската наказателна отговорност и усещането, че няма да има никакви наказателни последици. На второ място с 28% е бързата и лесна печалба и на последно място са тези, които го вършат от яд, че застрахователите им искат прекалено много пари.

            Загубите от застрахователни измами в Европейския съюз възлизат на между 5 и 10% от общия премиен приход на компаниите, сочи неофициалната статистика. По груби сметки на представители от застрахователния бранш у нас автомобилното застраховане губи поне по около 70 млн. лв. всяка година от престъпни схеми с автомобили. Към тях трябва да се прибавят и много по-малки измами, които ощетяват компаниите, в резултат на което числото достига около 100 млн. лв.

Световната финансова и икономическа криза в известна степен даде нов тласък за изфабрикуване на фиктивни кражби на скъпи автомобили, за които компаниите след това плащат десетки и дори стотици хиляди левове. Не само схемите за купуване на коли на лизинг и „кражбата” им впоследствие докарват загуби на застрахователните компании. Дори хора, закъсали за пари заради кризата, които не са в състояние да плащат вноските си за купения автомобил, сами решават да се отърват от него, за да бъде платен лизингът от застрахователя, а те да се освободят от отговорност. Не е рядкост получаването на обезщетение по застраховки „Живот” или „Злополука” и заболяване за едно и също събитие от няколко компании, а на финала да се окаже, че застрахователно събитие въобще не е имало.

            Световната практика показва, че застрахователите предявяват тромаво насрещни искове срещу лица за измама и сигнализират съответните органи, за да има наказателно преследване. Предпочитат бързо да решат проблема, за да не се раздухва много-много, и да не влизат в допълнителни разходи за дела, за търсене на свидетели...Мълчанието на застрахователите, от една страна, е с цел да не се накърни репутацията им, а, от друга, „за да не доограмотим” измамниците. Да, измамниците ще измислят нови схеми и ние пак ще бъдем след тях, коментират експертите. Това е елемент от борбата с всяка престъпност, но ние ще демонстрираме, че дадена схема ни е известна и попаднем ли на нейни признаци, ще я проверим, допълват те.

За съжаление и България не прави изключение по отношение на извършване на застрахователни измами. Компаниите, работещи на нашия пазар, както и в много случаи добросъвестни граждани, заплатили застрахователните си премии на нагли измамници, стават техни жертви.
            У нас няма точна статистика срещу колко лица е повдигнато обвинение за застрахователни измами. Всъщност в България почти няма осъдени за застрахователни измами. От гледна точка на юридическата наука в тази насока е пълно с парадокси, обясняват експертите. В Наказателния кодекс има специална разпоредба - чл. 213, но той касае само този, „който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое имущество”. Всичко останало отива по чл. 209 от НК – този, „който, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда”, както и „който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда”.  

В Кодекса за застраховането съществуват два члена, свързани със застрахователните измами - чл.188 и чл.189, които са включени в частта за застрахователния договор, но не е казано, че при съзнателно неточно обявяване или премълчаване е извършена измама. Според чл. 189, ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора или да поиска изменението му.  Указано е още, че ако настъпи застрахователно събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума, само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелството е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. Излиза, че

дори застрахователят да е измамен, то той трябва да плати

Още повече, че ако застрахователят е разкрил опит за измама и не е претърпял вреди, то тогава няма наказателна отговорност. Но съгласно българският Наказателен кодекс опитът също е наказуем. В тази насока нашата юридическа наука дължи много на застрахователите, коментират експертите.

Специализираните служби за вътрешен контрол на застрахователните компании водят борба със застрахователните измами, но за съжаление до момента те не можеха да бъдат ограничени в голяма степен предвид на това, че липсваше обща база данни. Стъпката в положителна посока е, че до края на годината се очаква да бъде въведена единна електронна система, в която ще бъдат записвани всички данни около съмнителни искания за изплащане на застрахователни обезщетения. Така една и съща застрахователна измама няма да може да се прилага на няколко компании. Работното заглавие на проекта е „Система за оценка на риска и застрахователна история”. Системата ще е от изключителна полза на дружествата при оценката доколко рисков е даден клиент, още преди застраховката да бъде сключена. Чрез проверка на наличната информация за дадено лице или обект на застраховане веднага ще излизат данни какви обезщетения са му изплащани от всички компании. Системата ще се отнася за всички видове застраховки. Ще има отделен модул за автомобилните, имуществените и другите видове полици. Засега системата ще се отнася по-скоро за общото застраховане, но в нея ще могат да влязат и данни за животозастраховането.

В момента в България никой не може да каже колко събития е имало дадено лице. Липсата на информация довежда до получаването на милиони левове обезщетения от едни и същи хора ежегодно от различни компании. Част от тези лица са известни на полицията, те са криминални елементи.

Измамите с откраднати автомобили също трябва да станат по-трудни, след като бъде създадена единна система за информация между МВР, Гаранционния фонд и Комисията за финансов надзор, в която да се вписват всички изплатени тотални щети по застраховки на автомобили. Проектът за промяна на наредбата, която трябва да уреди новата система, беше приет на първо четене от Комисията за финансов надзор. Предстои промяната да се съгласува с МВР, Асоциацията на българските застрахователи и Гаранционния фонд. От надзора обясняват, че промяната предвижда всеки застраховател, който предлага автомобилните полици „Автокаско” и „Гражданска отговорност”, да подава всеки ден информация до Гаранционния фонд за платените тотални щети. Под тотални щети се имат предвид щетите, при които ремонтът струва над 70% от действителната стойност на автомобила - обикновено това е при тежки катастрофи, при които много от автомобилите просто се изхвърлят. Те обаче не са официално спрени от движение, ако собственикът им не извести органите по регистрацията. Така колите попадат в моргите, откъдето автокрадците ги купуват и използват номера на рамата, за да го пренабият на открадната кола. По този начин тя се легализира и тъй като в никой регистър не е записано, че автомобил с такъв номер е спрян от движение, откраднатият свободно може да се продава и да се движи по пътищата. С новата система тази практика трябва да бъде прекъсната, тъй като застрахователите вече ще подават данните за автомобили с тотални щети и полицията ще знае, че техните номера на рамата не са валидни върху коли в движение. Преди година влезе в сила промяната в Кодекса за застраховането, която задължи застрахователят, преди да изплати тотална щета, да изиска от клиента си доказателство, че регистрацията на автомобила е прекратена. В случай, че желае, собственикът му може да го бракува или да възстанови регистрацията му, но преди това задължително трябва да премине през специализирана лаборатория, където ще се провери дали автомобилът е наистина този, за който се представя, дали не се легализира краден автомобил и дали след ремонта той е в достатъчно добро техническо състояние.

            Всичко казано дотук касае застрахователните измами, извършвани от клиенти на застрахователните дружества, и опитите те да бъдат предотвратени.

Като основен проблем сигурносттта и сферата на сигурността на всяка организация са рисковете от вътрешни заплахи. Това се отнася в пълна степен и за застрахователните компании. Значително по-трудно доказуеми и в по-големи мащаби обаче са измамите, извършени от служители и псевдослужители на застрахователните компании или застрахователните посредници - брокери и агенти, за които никой никога не споменава, а просто преглъща горчивия хап. Разкриването на тези хора отнема по-дълъг период от време, тъй като те

познават материята и умеят доста умело да прикриват следите си

Вероятно повечето застрахователни компании и посредници биха разпознали себе си в историята на потърпевши от недобросъвестни служители, които неправомерно присвояват полици, не предават екземплярите за отчет, присвояват сумите от продажбата на застраховки на нищо неподозиращи добросъвестни клиенти, не обявяват получени от други посредници суми, периодично забавят отчитането на други полици и т.н.

Оплитайки се в такава порочна схема, често пъти тези недобросъвестни служители въвличат в злоупотребите си дори и членовете на техните семейства.

Злоупотребите с полици на компаниите биват извършвани по всички видове застрахователни продукти, предлагани от компаниите. Най-честите случаи са с полици по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Това е обусловено от факта, че застраховката има задължителен характер, голямо покритие и измамата може да се установи по-трудно. Ако не се наложи да се изплаща обезщетение по полицата, то нейната липса ще се установи едва при една инвентаризация на наличните документи в застрахователната компания или посредника. Ако злоупотребата бъде извършена с полици по застраховка „Каско”, то измамата ще бъде разпозната при маркировката на автомобила.  

 По неофициална информация злоупотребите на такива лица са за десетки, а понякога и стотици хиляди левове. Липсата на обмен на информация между работещите в бранша позволява на тези лица да ощетяват всеки следващ свой работодател. За да се ограничат евентуални техни бъдещи злоупотреби, потърпевшият работодател би могъл да сигнализира по възможност колкото се може по-голям кръг от заети в бранша. А защо не да се създадат и т. нар. „черни списъци”, до които да имат достъп всички застрахователни компании и посредници  - юридически лица? Към момента всяка компания има такъв списък, но информацията в него е достъпна само и единствено за конкретното дружество и съдържа информация само и единствено за лицата, ощетили конкретната компания.     

Затова от личен опит бих препоръчала внимателно проучване на лицата, които се наемат на работа. Преди да постъпят, обикновено такива лица са извършвали злоупотреби и на други места, но им се е разминавало, тъй като ощетеният работодател е предпочел да преглътне горчивия хап, но да не губи още пари и време в безкрайни съдебни дела със съмнителен изход. Твърде вероятно е уличеното лице да се укрива и да не се явява на съдебните заседания. Това допълнително проточва хода на делото. В договора, който се сключва с него, е добре да бъдат упоменати санкциите, които служителят ще понесе в случай на липсващи или укрити полици.

Друг проблем, позволяващ попадането в подобен сценарии, е процедурата по получаване на полици. В момента всеки служител на застрахователен брокер би могъл да отиде и да получи полици. В дадения като пример случай служителят би могъл да взема полици от застрахователни компании, да укрива приемателно-предавателните протоколи и в резултат на това някои от тези полици дори не са влизали в офиса на застрахователния брокер. Ако застрахователните компании въведат процедури по санкционирано получаване на полици, като стане задължително изискването при получаване на полици да се представя искане, подписано и подпечатано от управителя на брокера, съдържащо информация за упълномощеното да получи документите лице, брой и вид на полиците и т.н., то тогава бихме могли да елиминираме възможността да се вземат полици без знанието на управляващия орган, който по закон е материалноотговорното лице и представлява посредника, който пък от своя страна има сключен договор със застрахователната компания. Вероятно срещу това предложение ще бъде посочен аргументът, че ще се усложни процедурата, но сигурността изисква съответния ресурс.

Тук е добре да си поставим въпроса дали в името на облекчена процедура си заслужава да се ощетяват всички участници в процеса - застрахователни компании, брокери и добросъвестни потребители на застрахователни продукти.

Независимо от фактите, че върху полиците, с които е извършена злоупотребата, стоят улики за извършителя, като почерк и подпис на конкретното лице, отговорността пада върху материалноотговорните лица или управляващите органи. Надзорният орган може да санкционира поднадзорното лице - застрахователя или брокера, но не и неговите служители. Застрахователната компания пък от своя страна има договор с юридическото лице - застрахователния брокер, а не с неговите служители. За потърпевшия клиент отново е по-лесно да потърси отговорност от юридическото лице – застрахователната компания или застрахователния брокер, които имат обявени адрес, седалище и т.н, а не от физическия извършител на измамата, който се укрива незнайно къде.

В резултат от действията на недобросъвестни служители страдат имиджът на застрахователната компания и на застрахователния посредник, а и значително се ощетява интересът на добросъвестния краен потребител на застрахователния продукт.

Затова в интерес на всички страни е отчасти да бъдат загърбени конкурентни предразсъдъци и търговски противоречия, така че колективно да бъдат защитени правата на доставчика, посредника и потребителя на услугата, да бъдат по-ефективно предотвратявани и разкривани подобни вътрешни заплахи и тези хора да си получат заслуженото наказание. Това може да бъде постигнато чрез въвеждане на гъвкава вътрешна комуникация между лицата и процедура по санкциониран достъп до документи по подобие на предложената по-горе в текста. 

  

           



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,