Екзотични застраховки

14 Януари 2010 г.,zastrahovatel.com
„Крака за един милион долара” Първите звезди, получили „анатомична” полица, са Марлен Дитрих и Бети Грейбъл

Гергана Иванова, управител на застрахователен брокер „Финсейлс” ЕООД          

 

Не се застраховат две неща - когато вероятността да настъпи събитие е 100%, т. е. абсолютно сигурно е, че ще се случи, и когато тази вероятност е 0%. В тези два случая не съществуват застраховки – в първия - няма кой да ги плати, а във втория  - няма кой да ги поеме

Не може да се застраховат нещата, които не са оценими в пари. „За мен това са любовта, приятелството, изневярата на добър приятел, предателството, щастието” - беше казал преди време виден наш застраховател. Не е възможно да се сключи застраховка за случай, който със сигурност ще настъпи, тъй като той не съдържа несигурност от загуба, следователно не съществува вероятност рисковото събитие да не настъпи. Това е едната характеристика и втората - рискът, за който следва да се сключи застраховката, трябва да води до загуба, която може да бъде измерена финансово.     

 

 

Както в чужбина, така и в България се предлагат различни нестандартни застраховки. За да има застраховка, трябва да има застрахователен интерес, да има случайност на събитието и съответно остойностяване на загубата. Нестандартната или т. нар. „екзотична застраховка” е на много висока цена и е бутикова.

Някога в България се е предлагала застраховка срещу отвличане от Неиндентифицирани летящи обекти (НЛО). В световната практика има застраховка отмяна на мероприятие заради лошо време, а на английския пазар се предлага продукт, който е по-близо до хазарта, отколкото до застраховането. Идеята е да се застраховаш срещу неправилно предсказан от теб резултат. Загубата на чувството за хумор например бихме могли да считаме за нестандартна застраховка, тъй като то би било случайно събитие.

Интересен бранш също така са новоъзникващите рискове - те не са толкова нестандартни застраховки, колкото застрахователят е пред дилемата дали са застраховаеми или не. Проблемът е, че тези рискове не са добре изучени, не се знаят последствията  от тях - нанотехнологии, електромагнитни излъчвания. При застраховката „Професионална отговорност на лекаря” е трудно да се застрахова отговорността му при извършване на операции с ботокс. Ботоксът има влияние върху човешкия организъм, което все още не  е изучено. Същото е и с енергийните напитки и модифицираните храни - не се знае как въздействат в дългосрочен план върху организма на хората. 

 

Звездите на шоубизнеса ползват най-активно услугите на застрахователите

 

Сумите за застраховка на най-знаменитите части от тялото им са седемцифрени. Застрахователите оценяват анатомичните фрагменти по различен начин.
В началото на ХХ в. е било прието човекът да се застрахова като цяло тяло, а не на части. Един от първите, успял да убеди застрахователната компания да разнообрази бизнеса си, е известният през 20-те години актьор от нямото кино Бен Търпин, страдащ от силно кривогледство. Той успял да превърне дефекта си в достойнство. Търпин е първият човек, застраховал за 20 хил. USD кривогледството си от случайно излекуване. Няколко години по-късно музикантът Джими Дюран застраховал за 50 хил. USD огромния си нос срещу промяна на формата му.

Знаменитостите са загрижени да не би една или друга част от тялото им, донесла им пари и слава, да не излезе от строя с течение на времето, което да понижи доходите им.

При повечето договори от подобен тип в графата застрахователно събитие се отбелязва „повреждане на органа, способно да попречи за по-нататъшното изпълнение на професионалните задължения” /за дълъг срок или завинаги/.
Първите звезди, получили „анатомична” полица за 1 млн. USD, са Марлен Дитрих и Бети Грейбъл. Първата оцени на тази сума гласните си струни, застраховайки се срещу загуба на гласа, а втората - краката си, като създаде популярната и сега американска поговорка „Крака за един милион долара”. Досега не са известни по-скъпи крака в историята на застрахователния бизнес, тъй като покупателната способност на долара през 30-те години на миналия век е над десет пъти по-висока, отколкото сега. Така че фактически краката на Бети Грейбъл стрували над 10 млн. USD по сегашния курс. Затова на практика долните крайници на която и да е съвременна звезда не са в състояние да се конкурират с тях освен на британския танцьор Майкъл Флетли - Lord of the Dance, застраховал краката си за 40 млн. USD. По време на самолетни полети сумата на застрахователното покритие се повишава до 65 млн. USD.

След краката на Майкъл Флетли идват гласовете на Брус Спрингстийн и Род Стюарт (световноизвестният рокпевец е застраховал характерния си дрезгав глас на стойност 7,8 млн. USD), a след тях - зъбите на британския комик Кен Дод. Зъбите са оценени на 4 млн. GBP, т. е. по над 100 хил. GBP за всеки зъб. В Топ 20 на най-скъпите части от телата на звездите има шестима мъже. Сред тях са и Кит Ричардс, бившият китарист в Rolling Stones, и стрийптизьорът Френки Джейкмън, притежаващ, ако се вярва на застрахователната полица, най-скъпото в света „мъжко достойнство”, оценено на 1.6 млн. USD.

Много от хубавиците последвали примера на Бети Грейбъл, застраховайки за милиони краката и гърдите си. Но от времето на Марлен Дитрих нито една знаменита жена не се плаши от загуба на гласа. Дори в легендата за милиардната застраховка на Дженифър Лопес като застрахователен обект се изброява всичко друго, но не и гласът. Латинодивата Джей Ло стана популярна освен с музикалните си хитове и със седалището си. Нейното решение бе да бъде практична и да застрахова колкото се може повече от недотам идеалните, но доста популярни форми. Сред тях са задните й части, гърдите, краката, лицето и косата. Общата стойност на полицата е около 1,20 млрд. USD. От тях 600 млн. са за краката й, 300 млн. за гърдите й, 150 млн. за седалището и 70 млн. за лицето и косата. Немският топмодел Хайди Клум например застрахова дългите си и изваяни крака на стойност 2 милиона долара, като левият струвал малко по-малко от десния. Причината - на него имало малка татуировка. Марая Кери пък реши да обедини крака и глас в една полица, чиято стойност възлиза на 50 млн. долара.

 

 

Предпочитаната от звездите застрахователна компания е британската Lloyd'.

 

 

Компанията строго пази в тайна условията на застрахователната полица, така че сумата може да бъде разкрита само от самия застрахован или от нeгови представители. Поради това в застрахователната ранглиста отсъстват знаменитости, получили полицата, но необявили сумата, на която са оценени части от тялото им. Освен това всяка знаменитост просто може да посочи завишена цена на анатомията си.

Макар и извън Топ 20 на ранглистата, заслужава внимание като оригиналнa застраховкaта на известния кулинарен специалист Егон Роне, застраховал вкусовите си рецептори срещу загуба на чувствителността за 400 хил. USD.

В Холивуд застраховането, както всичко останало, също е необикновено. Известни актьори и други хора на изкуството застраховат части от тялото си, цялото тяло, косата или каквото друго им е особено ценно. Теоретично това може да се случи и в България. Но цената ще бъде много висока или покритието ще е много нис­ко, прогнозират експерти. Целта на подобни полици е предимно маркетингова. Така че звездите и обикновените хора, които искат да станат звезди, могат да привлекат публично внимание, като си направят подобна застраховка. Самият застраховател също ще присъства в медиите редом с тях. Не всички такива звездни застраховки са рекламни. Цената на филмовите продукции в Холивуд наистина достига фантастични размери и затова компаниите почти задължително застраховат риска от незавършване на филма поради отпадане на „съществен елемент“. Такъв елемент са и актьорите. Затова, когато Никол Кидман получава травма на коляното по време на снимките на „Паник стая“, застрахователите плащат 7 млн. USD за разходите по замяната й с Джоди Фостър.

 

 

В България не се харчат баснословни суми за кино, по-разпространено е застраховането на спортис­ти

 

 

Най-много на футболисти. Застраховките им не са индивидуални, а групови, като има възможност обезщетението при травма на титуляра на отбора да бъде по-високо от това за резервите.

Освен от звездите подобни застраховки се правят най-много от спортистите. Разбира се, съвсем логично те най-много се притесняват за краката и ръцете си и се грижат в случай на евентуални травми да получат подобаващо обезщетение.
Най-популярният случай у нас е този на лекоатлетката ни Тереза Маринова. Преди няколко години тя застрахова краката си за 100 000 лв. Обезщетението трябваше да й бъде изплатено в случай на травма, която завинаги сложи край на спортната й кариера. Освен крайниците си далновидните спортисти застраховат и целите си отбори. Застрахователи обясняват, че е имало случай, в който срещу 40 000 EUR е бил застрахован цял италиански отбор.

Особено интересен е казусът, ако притежаваме вещ, която ни е подарена от президент или от велик дизайнер, пазарната й стойност е съвсем различна... това е предмет фетиш. Как се постъпва при застраховане на такива вещи със сантиментална стойност? За застрахователя е важно да определи действителната стойност на обекта за застраховане, а сантименталната оценка на вещите е в правото на нейния притежател. В България няма такава практика. Въпреки това е възможно да се направи продукт със застрахователна сума, договорена между застрахователя и застраховащия, и съответно тя  ще бъде съобразена с експертна оценка. Но когато се предлагат застраховки, застрахователят винаги се съобразява  с последствията, в случай че настъпи събитие и предметът се увреди или бъде откраднат, как ще се извърши оценката, т. е. доколко точно ще се оцени стойността на загубената вещ. Поради тази причина винаги при сключване на застрахователен договор много ясно и точно и за двете страни трябва да се посочат не само покритите рискове, но и начинът на оценка при изплащане на застрахователно обезщетение.

Например певецът не може да застрахова песента си срещу кражба, защото една песен не може да бъде открадната. По-скоро някой може да наруши неговите авторски права, за което певецът може да предяви съдебен иск срещу него. Искът ще бъде за обезщетение в определен размер и ако певецът спечели делото, другата страна ще трябва да му изплати тази сума. В този случай застраховането би могло да бъде полезно на осъдения. Ако той си е застраховал отговорността във връзка с подобни искове, застрахователят му ще  плати на певеца тази сума вместо него.

При нестандартните или т. нар. екзотични застраховки трябва да си отговорим на два въпроса - какво може да ни се случи и какъв е размерът на вредата, която ще имаме от това? Основното в застраховането е клиентът да може да определи какво би желал да застрахова и какво се опасява, че може да му се случи.

В България компаниите малко по-трудно се решават да застраховат професионални спортисти. Причините за това са няколко. Първата е, че спортистите са изложени на значително по-висок риск от останалите. Те водят по-активен живот - возят се на бързи автомобили, с по-високи скорости, пътуват често за състезания и всичко това увеличава риска от възникване на злополуки от по-тежък характер. На второ място, застрахователният портфейл на тези компании не е чак толкова голям, а застраховката на такъв спортист е свързана с доста високи суми и ако се наложи той да претърпи операция или да отсъства дълго от активна дейност или, не дай Боже, с него се случи нещо по-лошо, това би означавало една сериозна тежест за компанията. Вече има компании на българския пазар, които могат да си позволят по-високи покрития.

В животозастраховането има и т. нар. презастраховане на риска. Ако приемем съвсем условно, че конкретен спортист се застрахова за 1 млн. лв. и се случи по-тежко събитие, застрахователната компания трябва да изплати по-голямата част от нея, а в някои случаи дори цялата. Ако полицата е презастрахована, това високо обезщетение няма да бъде изплатено изцяло от компанията, която е застраховала спортиста, а голяма част от сумата ще бъде изплатена от презастрахователя. Обикновено презастрахователи са най-големите в бранша – Munich Re, Swiss Re и др., и едно такова покритие не би представлявало тежест за тях. За яснота можем да приемем съвсем условно, че 20% от обезщетението ще бъде платено от самата компания, а останалите 80% от тежестта ще бъде поета от презастрахователя. Идеята на презастраховането е, че то е застраховане на самите застрахователи. Презастрахователите са като един голям пул, от който се изплащат обезщетения, когато настъпи събитие. Такъв е случаят например със Световния търговски център в САЩ, който беше разрушен при атентатите на 11 септември 2001 г. Тогава беше платена огромна сума от презастрахователите, тъй като повечето застрахователни компании са презастраховали този риск. Такива са случаите и при тежките самолетни катастрофи или кораби, земетресения или други по-глобални щети. Вече и в България може да се намерят компании, които да предложат адекватно покритие, въпреки че международните компании обикновено съгласуват подобни застраховки със своите собственици в съответната държава.

         Ексцентриците, които обичат да пътешестват в екзотични страни, е желателно да проявят интерес към застраховки срещу ухапване от странни и отровни животни. Според застрахователите такъв инцидент може да влезе в полицата „Злополука”.

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,
orange_li
orange_li