Презастрахователният брокер Willis Re организира семинар за моделиране на катастрофични рискове

30 Април 2008 г.,zastrahovatel.com
Гай Хъдзън, изпълнителен директор на Willis Re:Моделирането на катастрофичeн риск е скъпо начинание

В началото на април презастрахователният брокер Willis Re организира в столичния хотел „Радисън” семинар за свои български клиенти, партньори и журналисти, посветен на актулната и почти непрекъснато коментирана у нас през последните години тема (включително много подробно и професионално и във в. „Застраховател прес”) за катастрофичните рискове и тяхното управление, както и за необходимостта от създаването на катастрофичен застрахователен пул в България.

Освен по тези въпроси, двама от лекторите (Йохан Мийк, ръководител на звеното за управление на корпоративния риск в Willis Re, и Мартин Фол, дивизионен директор във FINEX International) разгледаха съответно проблемите на риск мениджмънта в застрахователното предприятие (новата парадигма за застрахователния бизнес) и финансовите рискове.

Стефания Илина, която работи в централата на презастрахователния брокер в Лондон от две години и половина, откри семинара и съвсем накратко представи организаторите на форума. Willis Re е част от Willis Group. Холдингът съществува повече от век и в момента е третият по големина в света застрахователен брокер след Marsh и Aon, представен в 80 страни и обслужващ клиенти от 180 държави. В групата работят повече от 16 хиляди служители.

Презастрахователната част на групата - Willis Re, има персонал от 1150 души. Централният офис на компанията се намира в Лондон. За момента Willis Re няма офис в България. Компанията има много висок рейтинг сред инвеститорите и пред акционерите. Растежът й е вътрешен, изтъкна г-ца Илина, и не е свързан със закупуване на нови брокери, а със спечелване на нови клиенти. Това означава, че в Willis Re се работи непрекъснато върху подобряване на качеството на услугите.

По основната тема на семинара - “Управление на катастрофичния риск” - говорители бяха д-р Лучиан Чирою, дивизионен директор в Willis Re и експерт по катастрофично моделиране, Рашмин Гунасекера («Застраховане на рискове от наводнения в България»), Матю Туили («Моделиране на национални катастрофични пулове») и Гай Хъдзън («Застрахователен капацитет на пазара по отношение на катастрофичните рискове»).

Опитвайки се да хвърли светлина върху най-новите възможни опции, компанията бе поканили всички заинтересовани от застрахователния бизнес и институциите, занимаващи се с катастрофични рискове. Интересът към събитието бе много голям, към лекторите бяха отправени множество въпроси. Специално интервю за в. „Застраховател прес” даде изпълнителният директор на компанията Гай Хъдзън. (Интервюто поместваме отделно.)

В своята презентация анализаторът в Willis Re Йохан Мийк разгледа практическите въпроси на управлението на риска в предприятията и го постави в контекста на промените в законодателството и нормативната уредба. Основният акцент на доклада бе върху Solvency II, наречен от лектора „чудесен начин да се подходи правилно към управлението на риска”. Когато влезе в сила (става дума за Директивата на ЕС за капиталови изисквания - Solvency II), този нов подход ще направи поврат в начина, по който се застраховат гражданите. Очакванията на експерта е до 2012 г. всички застрахователи да започнат да прилагат Solvency II. В следващите месеци до ноември предстои окончателното приемане на текстовете. „В момента в Европа тече преструктуриране в сектора и мисля, че след въвеждането на евродирективата от сега действащите 5000 застрахователни компании на Стария континент до 2012 г. ще останат 4000”, прогнозира г-н Мийк. Според него най-малко една четвърт от европейските застрахователи ще бъдат изправени пред огромно предизвикателство и няма да могат да удовлетворят изискванията на Solvency II през следващите няколко години, тъй като за необходимите основни стратегически решения ще са необходими и много финансови средства. Това означава, че несправилите се ще бъдат придобити или погълнати. Г-н Мийк смята, че такива процеси ще се развиват през близките две-три години, тъй като вече се наблюдават подобни явления.

Той препоръча всички да се опитат да станат част от процеса, за да не бъдат негови жертви.

Преди всичко рисковете трябва да бъдат идентифицирани, категоризирани и околичествени, след което да се вземат съответните мерки, т. е. рискът да започне да се управлява по най-адекватния начин, изтъкна г-н Мийк. Той се спря още на нормативната база, надзора и рейтинговите агенции.

Компаниите трябва да изчислят собствената си граница на платежоспособност. Съществува стандартен конкретен математически модел за изчисляване на   Solvency II чрез изчисляване на количественото въздействие (Quantitative Impact Studies 4 (QIS 4)  на риска, с други думи - определяне на степента на риска, на вида на оперативния и ликвидния риск и изчисляване на необходимия капитал за тяхното обслужване. Застрахователните компании трябва да направят това QIS 4-изчисление от април до юли 2008 г., изтъкна лекторът.

Willis предлага стандартен модел за оценка на риска. Ако този модел не отговори на въпроса какъв е необходимият за компанията капитал, има и друг вариант – създаване на собствен вътрешен модел. Важното е, че във всички случаи компаниите трябва да отговорят на изискванията на  Solvency II за своята граница на платежоспособност, като тук огромна помощ могат да окажат рейтинговите агенции, които според лектора следват идеята на Solvency II. Необходима е процедура за управление на риска, вътрешен одит, който да бъде независим, и професионални актюери.

Много важно въздействие върху определянето на капитала по Solvency II  играе и експозицията на катастрофичните рискове, чието правилно разбиране гарантира успех на управлението на риска. Според г-н Мийк ще има много големи колебания при оценката на катастрофите и от рискова гледна точка ще са необходими големи резерви, които да покриват подобни рискове.

С това обобщение г-н Мийк даде възможност на следващите говорители плавно да преминат към главната тема на семинара - управлението на катастрофичните рискове и тяхното потенциално въздействие в България.

Управлението на катастрофичните рискове е местен проблем, но същевремемно той се изпитва навсякъде. Примери за различни подходи към управлението на риска на национално ниво могат да бъдат видяни в много страни по света. Въпросите за експозицията на катастрофичния риск и как най-добре да се защитим бяха разгледани обстойно от Лучиано Чироу и Рашмин Гунасекера. Те дефинираха катастрофичните рискове и какво може да се направи, за да бъдат идентифицирани, оценени и смекчени. Двамата разгледаха модели, които действат при земетресение и наводнение. Рискът наводнение бе разгледан малко по-подробно от г-н Гунасекера.

След установяването на характера на риска и начина, по който се моделира, идва ред на подхода спрямо националния риск и неговото управление в международен аспект (такава презентация направи Матю Туили). Накрая Гай Хъдзън обясни накратко по какъв начин се развива напоследък пазарът на презастраховането - какви са актуалните тенденции в презастрахователния пазар на катастрофичните рискове и на каква цена съществуват.

Лекцията си за катастрофичните рискове и тяхното управление г-н Чироу започна с предварителна информация за това какво представлява моделът на катастрофичните рискове, как действа и защо е необходим. Той направи кратък преглед на практиката на моделиране в Централна и Източна Европа със специален акцент върху България. В края на своето експозе г-н Чироу се спря на капацитета и експертния опит на своята компания за моделиране на катастрофични рискове.

Какви са основните катастрофични рискове? Земетресение, буря, наводнение. Вторични са: градушка, пожари, големи пожари, тероризъм (те се вземат предвид най-вече за целите на ценообразуването). Защо се налага да моделираме? Преди всичко целта е да се намали финансовата експозиция на компанията, да се подобри нейната финансова стабилност, по-практично да се защити тя, т. е. каква цена ще заплати, как да пласира първостепенните рискове и какви данни трябва да прати на регураторите и на рейтинговите агенции.

Моделирането на катастрофични рискове като практика започна в средата на 90-те години на миналия век в САЩ след сериозните катастрофи, причинени от урагана «Андрю» през 1992 г. (довел до втората след урагана «Катрина» по големина икономическа застрахователна загуба от 23 млрд. долара) и от земетресението в Калифорния през 1994 г.

Катмоделиращите компании започнаха разработването на катмодели (катастрофични модели) и в Европа, особено след зимната буря, която удари Европа през 1999 г. Оттогава катмоделиращата индустрия се разсрасна сериозно. Тя има голямо значение – дотам, че основните решения се взимат на базата на резултатите от катмоделите, особено когато регулаторите искат все повече и повече катастрофични данни.

Катмоделирането днес има много важно значение и тези, които се занимават с това, осигуряват по-висока стабилност. Моделиращите компании са частни фирми, които разработват и продават катмодели. Най-големи са RMS, AIR, EQECAT.

Willis Re започва разработване на катмодели чрез създаване на първия модел за урагани за Югоизточна Азия и за Обединеното кралство за наводненията по река Темза. Компанията разработва свои модели, защото иска да има собствено виждане за рисковете: притежава вътрешна експертиза и иска клиентите й да имат правилно виждане за рисковете. Тя не разработва модели, за да ги продава.

Основните компоненти на катмодела са: опасност (каква е тя, каква е нейната история – колко земетресения например е имало през последните сто години, които да се проектират върху следващите десет); уязвимост (това е физическият параметър, който свързва явлението – например височината на водния стълб - с наводнението или щетите); финансовите модели отчитат всички финансови условия, приложени на ниво на риска и на портфейла; експозиция на риска, която всъщност е крайният отпечатък на съставните части в най-малки детайли. Комбинирайки тези четири елемента, получаваме модела на катастрофичните рискове.

Два са основните модела: детерминистичен и вероятностен. Първите моделират основно едно или две исторически събития, т. е. минали земетресения, урагани, наводнения. Резултатът от такъв модел ще бъде величината на загубата от миналото събитите - и на тази база се изчислява експозицията.

Вероятностните модели симулират десетки хиляди събития на базата на минали събития. Те пресъздават десетки хиляди загуби, защото всяко събитие води до загуба. По такъв начин се получава кривата на загубите с нейния връх, което всъщност е стандартният резултат от катмодела. Стандартните данни се представят на рейтинговите агенции, регулаторите, застрахователните компании, правителството, застрахователния пул (ако има такъв).

Друг краен продукт е средната годишна загуба, или колко ще струват загубите от земетресение средногодишно. Това се прави, за да се оцени рейтинговият риск и за да се разработи застрахователната програма.

Катмоделът не дава един конкретен отговор, предупреди лекторът. Толкова много параметри могат да варират, че може да има много различни отговори в зависимост от качеството на данните и на информацията, която се подава. Много голямо значение има например точното местополежение на риска. Тенденцията на застрахователния пазар е да се осигуряват колкото се може повече данни, дори по отношение на пощенски код, географска ширина, надморска височина. Включват се дори за данни за експозиция на градско ниво (в София например не всички части на града са експонирани еднакво, така че рискът в южната част може да бъде много по-различен от риска в северната). Този аспект напредва заедно с напредването на науката. Информацията за местоположението е много важна и винаги се включва в катмодела. В катмоделите се включват и строителните данни за сградите.

Всички параметри са от голямо значение, като някои са по-важни от други само по отношение на целта на модела – за земетресение или за наводнение.

Лекторът разгледа катмоделите в Централна Европа, където най-голям е рискът от наводнение (Чехия, Словакия, Австрия, Унгария) поради голяма концентрация на застраховани стойности и високо застрахователно проникване.

Страните, изложени на земетресение, са Румъния, Словения и България, които са засягани от такива катастрофични събития.

Също така има и риск от свличания на земни маси и от ураганни бури – такива предизвикаха големи щети в Чехия.

Налични търговски катмодели за наводнения няма, изтъкна лекторът. Това е така, защото подобно моделиране е скъпо, а застрахователното проникване не е развито толкова, колкото в други страни.

Г-н Чироу се спря на моделирането на катастрофичния риск от земетресение в България. Моделът е основан на статистически данни от минали събития през последните 250 г. – от ХVІІІ век насам.

Има достатъчно данни, за да се направи точно моделиране, каза лекторът. Има исторически каталог на земетресенията, точни български сеизмични карти, някои от които много подробни, включително на градски райони, данни за експозицията от Националния статистически институт, изследвания на уязвимостта за югоизтночните страни. Знаем как да направим финансовите изчисления на базата на данни от други страни, каза лекторът. Липсват единствено подробни данни за загубите и исковете, съответно за платените от застрахователите щети от минали катастрофи. Поради това моделите се изработват на базата на приблизителни оценки, което всъщност позволява изграждане само на вероятностни катмодели.

Изчисляването на вероятната възможна загуба (PML) става на базата на сеизмичността, уязвимостта на сградите и основните зони на експозиция, както и на застрахователните условия. На базата на тези преценки изчисляваме PML за България за всички застрахователни загуби за един период от 150 години насам, каза г-н Чироу. Експертите на Willis Re са изчислили, че застрахователните щети от голямо земетресение в България ще са около 400 млн. евро, а общите икономически загуби (с изключение на инфраструктурата) ще възлязат на 8 млрд. евро. Това показва простото екстрапулиране на тези данни за цялата икономика на страната.

Лекторът припомни и данните за наводненията в България, които засегнаха преди няколко години голяма част от територията й, като щетите бяха оценени на 625 млн. долара, а 20 души загубиха живота си.

За намаляване на риска могат да се предприемат някои мерки. Просто трябва да се информират изпреварващо и населението, и вземащите решения за потенциалните катастрофи и да има по-добро разбиране на последиците от природните катастрофи, т. е. по-подробно да се познава науката. Willis разработва най-голямата мрежа за сътрудничество между академичната общност и застрахователите, с което създава изследователската мрежа на Willis; тя представлява партньорство между водещи университети и изследователски лаборатории по целия свят и застрахователния бранш. В университетите има изследователски служител на компанията, който работи по проекти от общ интерес между учените и застрахователите. Това се прави, за да се изучат по-добре последните открития в науката и катмоделите и за по-добро консултиране на клиентите за катастрофичните рискове.

В компанията има специални екипи, посветени на изграждането на катмодели.

Аналатичният персонал на Willis е 1130 души, с образование в различни дисциплини – сеизмология, актюерска математика, икономика, география и т. н.

Г-н Гунасакера се спря по-подробно на риска от наводнения и моделирането му. Този риск става все по-голям поради повишената урбанизация и експозиция, както и заради увеличаването на застрахователното проникване. Той дефинира риска наводнение и после се спря на капацитета и способностите на Willis и на това какви модели могат да бъдат разработени за България. Макар на този риск да се гледа като на по-малък, той се случва все по-често във връзка с климатичните промени и съответно засяга все повече хора, а натрупващите се щети ствата все по-големи; това особено много важи за страни като България.

Лекторът разгледа аспектите на речните и бреговите наводнения. Дунавският район не е толкова опасен за България, защото нашият бряг е висок, но Марица излага на опасност от наводнения много голяма площ от страната и затова е особено важна.

(Следва)

Славимир Генчев

 

Гай Хъдзън, изпълнителен директор на Willis Re

Моделирането на катастрофичeн риск е скъпо начинание

-Г-н Хъдзън, защо организирате подобни семинари и защо се спряхте на България?

- Willis организира голям брой семинари по целия свят. Това е един от начините да търсим клиенти, но и да запознаваме своите партньори с новостите в своята работа. В същото време искаме да допринесем за образоваността на клиентите си и на обществото. Willis Re от своя страна е бил в първите редици при изработването на катастрофични модели и схеми. На семинара в София дадохме множество примери за такива модели. Ние конструирахме модела за първия турски катастрофичен пул. Наскоро бяхме избрани от Министерството на вътрешните работи и администрацията на Румъния за консултант по създаването на катастрофичен застрахователен пул в тази страна.

-В България медиите още миналата година писаха, че в Румъния вече е приет Закон за задължителното застраховане за катастрофични рискове.

-Не, все още няма, но се очаква да бъде приет в скоро време.

-Как бе организиран пулът в Турция?

-На няколко етапа. Първо бе приет Закон за задължителното застраховане. Въпреки че има задължителност обаче, няма нищо последващо – подзаконова нормативна уредба, която да го приложи в практиката. Законът важи за новите сгради, както и при продажба на недвижими имоти – тогава е необходимо да се доказва застраховка в полза на пула. Застрахователното проникване за този продукт е 27 на сто.

-Може ли пулът да се издържа с такова проникване?

-27 на сто от турския застрахователен пазар представлява все още много голям риск.

-Канил ли ви е някой в България да разработите катастрофичен модел?

-Доколкото съм осведомен, никой друг освен неправителственият сектор досега не е проявил интерес от подобно начинание в България. Няма искане от правителствена страна за установяване на контакт и за консултация по този въпрос. Бихме се радвали да влезем в подобни отношения, защото бихме били от полза при разработването на катастрофични решения.

-У нас от години се води дебат за създаване на катастрофичен пул, като главният препъникамък е дали той да бъде основан на доброволна, или на задължителна основа.

-Ние имаме натрупан много голям опит в различни модели на катастрофични програми, които могат да бъдат използвани от българската застрахователна инудустрия. Една от важните опорни точки според нашите виждания е, че едно събитие в съотношение 1 на 250 (250 години – б. а.) може да струва икономическа загуба от 8 млрд. евро за България, което се равнява на около 30 на сто от брутния вътрешен продукт на страната ви. Затова много институции, в това число и Световната банка, мислят, че ще е много важно за България да въведе някаква национална катастрофична програма.

-Мнозина експерти смятат, че в основата на българския катастрофичен пул трябва да бъде рискът земетресение. По отношение на наводненията преобладава мнението, че те са плод главно на човешка немарливост.

-Във всички случаи най-важното е, че рисковете от наводнение и земетресение са напълно идентифицируеми и могат да се оценят. Когато се утвърди и идентифицира рискът и катастрофичното събитие се моделира, тогава вече може да се мисли как да бъде застрахован и презастрахован рискът. Моделирането на катастрофичния риск струва пари. На някои страни Световната банка предостави средства за тази цел. Но така или иначе не може правилно да се застраховат и презастраховат катастрофични рискове без правилното разбиране на техните етапи.

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки