Милиардите, които българското правителство похарчи без мисъл за кризата

23.02.2021
За сметка на това бизнесът, затворен по разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов и по предложение на Националния оперативен щаб (НОЩ), бе подкрепен единствено с пари за заплати по схемата „60/40“, чиито условия първоначално я правеха почти неработеща, както и с по-евтини кредити благодарение на гаранциите, предоставени от Българската банка за развитие.
Освен че кабинетът можеше да се размине с някои от непредвидените харчове, той вероятно можеше поне да отложи и някои от предвидените инфраструктурни проекти или поне плащанията по тях. Така, може би, затворените фирми, които допринасят за попълване на хазната и на които ще се разчита в последствие да задвижат реално икономиката, можеха да бъдат компенсирани за невъзможността да работят по-бързо и адекватно. А в началото на зимата, когато здравната система изнемогваше, можеше да сме осигурили и повече линейки в наличност. А може би можехме и да завършим годината с по-малък дефицит и така да сме в по-добра стартова позиция за тази година при необходимост от допълнителен ресурс за подкрепа на бизнеса и обществото.
„Моята теза е, че трябваше да приключим годината с по-малък дефицит - близък до 0%. Дали трябваше да дадем още пари на бизнеса – може би трябваше, но говорим за няколко стотин милиона, което е нищо в сравнение с харчовете, които правителството направи особено през декември. Така че, може би за бизнеса – малко повече, но големият въпрос е да се спестят други разходи, а не да се дават на някого. Дадоха се милиарди за предварително изхарчени пари по огромни обществени поръчки, които не са били обезпечени в бюджета, но правителството ги покри в края на годината и предплати за бъдещи обществени поръчки – даде огромни аванси“, посочи бившият икономически министър Николай Василев пред Economic.bg.
На въпроса можеше ли тези плащания или самите поръчки да се отложат, Василев отвърна - „зависи кой в кои приоритети вярва“.

Според мен трябваше просто да се каже - няма повече пари тази година, забравете за всякакви допълнителни разходи. Правителството направи точно обратното – увеличи разходите до Космоса, а тази година – още повече.“

Голяма част от непредвидените и несвързани с пандемията разходи на правителството миналата година отидоха за модернизация на армията, показва справка на Economic.bg. Министерството на отбраната получи картбланш да поръча нови военни кораби на стойност 1 млрд. лв., за подобряване на инфраструктурата за изтребителите F-16 още 100 млн. лв. през 2020 г. и други 200 млн. лв. през 2021 г. (бел .р. – въпреки че най-рано първите самолети ще пристигнат през 2023 г.), както и 50 млн. лв. за ремонт на танковете Т-72. В момента пък се обсъжда и поръчка на нови танкове, както и закупуване на подводница. А през лятото дори се заговори за закупуване на още осем нови самолета F-16.
За ремонти на инфраструктура през годината с постановления общините получиха допълнителни почти половин милиард лева над гласуваните в бюджета, като близо половината от сумата е одобрена през последния месец от годината – декември. Основно средствата са за ремонт на пътища, изграждане на детски градини и площадки, но немалка част от тях са и за изграждане на спортни съоръжения. Например 37 млн. лв. от тях са за община Пловдив, 3 млн. лв. за община Шумен, а 1 млн. лв. за асеновградското село Тополово. За строеж и ремонт на спортни обекти извънредни средства през годината държавата даде и на спортното министерство в размер на 25 млн. лв. през февруари и 5 млн. лв. през юли.
Сред останалите по-големи непредвидени харчове на правителството бяха близо 400 млн. лв. за строителите на пътища - за модернизацията на 69 км от пътя Видин-Ботевград, т.е. малко над 5.5 млн. лв. на километър. Отделно през годината правителството отпусна 200 млн. лв. на МРРБ за „ремонтно-възстановителни дейности по републиканската пътна мрежа“, 90 млн. лв. за финансиране дейността на националното тол управление и около 100 млн. лв. за участък от автомагистрала „Хемус“ и обходния път на Бургас. Междувременно от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) пускаха все по-скъпи поръчки, като обходният път на Пловдив достигна 10 млн. лв. на километър, а третокласният път „Русокастро – Трояново“ - 1 млн. лв. на километър.


!function(){"use strict";window.addEventListener("message",(function(a){if(void 0!==a.data["datawrapper-height"])for(var e in a.data["datawrapper-height"]){var t=document.getElementById("datawrapper-chart-"+e)||document.querySelector("iframe[src*=+e+]");t&&(t.style.height=a.data["datawrapper-height"][e]+"px")}}))}();


Според Василев, за да използва средствата за пътища за други цели, държавата може да обмисли да дава строежа на следващите големи инфраструктурни проекти на концесия.

Според мен всички останали планирани магистрали, за които няма еврофинансиране, трябва да се строят с концесии, за да останат пари за други неща. Това не се прави, защото е най-лесно да се харчат държавни пари – даваш ги на „Автомагистрали“ АД, тя по някакъв начин ги разпределя на който си иска, на каквито цени си иска и това е – може би законно, но изключително неправилно“, обясни Василев.

Извънредните инвестиции в инфраструктура не свършват дотук. Още 100 млн. лв. бе решено да отидат за изграждането на сграда за националната детска болница, а около 30 млн. лв. – за аварийния водопровод между София и Перник. Държавата реши непредвидено да отпусне и около 100 млн. лв. за ударен ремонт на студентските общежития в страната.
Освен посочените разходи за армията и наливането на бетон, държавата похарчи и 140 млн. лв. чрез ББР за купуването на дял в „Първа инвестиционна банка“ АД. Малко над 20 млн. лв. пък бяха преведени на транспортното министерство за „Български пощи“ за новата функция на дружеството – разпространението на вестници.
Извън конкретните непредвидени разходи през годината, през декември правителството увеличи лимита за ангажиментите за разходи на редица министерства за общо 235 млн. лв. С втората актуализация на държавния бюджет пък държавата увеличи лимита на разходите и на МРРБ със 765 млн. лв., като Сќ позволи да увеличи плащанията за строеж и поддръжка на пътна инфраструктура.
Милиони бяха насочени и към държавните служители, чиито заплати бяха увеличени драстично през годината. Това, според Василев, е другият момент, който можеше да бъде избегнат и да се спестят средства. 
Според бившия финансов министър Петър Чобанов е трудно да се каже къде може да се пести, защото това следва да бъде част от по-голяма стратегия за ефективност и оптимизация на разходите.

За една година това трудно се постига, защото на разходите най-големият им проблем е, че не са гъвкави в посока намаление. Наистина това трябва да почива на някаква визия за реформи, но със сигурност можеше да се види в бюджетите на всички министерства кои програми можеха да бъдат ограничени и как“, коментира Чобанов пред Economic.bg.

Българският бизнес на европейския произвол
Лишаването от само някои от посочените разходи можеше и да се превърне в ликвидна подкрепа за затворения от правителството бизнес. Държавата може и да успява донякъде да запази заетостта и да предотврати ръста на безработицата, но при минимален оборот или дори липса на такъв за бизнеса остават в сила разходите му за наем, заеми, ток, вода, амортизация, застраховки и др. За ликвидна подкрепа обаче фирмите разчитат и изглежда, че ще продължава да разчитат единствено на Европейския съюз, чрез оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, но последните месеци доказват, че средствата от там се забавят значително.
Според Чобанов обаче средствата от Европа идват навреме, регулярно през годината, но проблемът е в разплащането.

Големият проблем с парите от ЕС е същият – приходите са идвали бързо, но разходите не са правени достатъчно бързо. Пари от Европа до някаква степен имаше, но не бяха оползотворени бързо. Защо парите не стигнаха достатъчно бързо до бизнеса – това само правителството може да отговори – донякъде липса на организация, а и късното включване на НАП. Именно приходната агенция помогна на германския бизнес да получи бързо помощите си през пролетта и това всъщност е механизмът, който са използвали още по време на световната криза“, посочи Чобанов.


Източник: economic.bg
Вижте още информация тук »




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки