Диана Евстатиева, директор на Дирекция “Ликвидационна дейност” в ЗПАД “Булстрад”

“Професионалистът по ликвидацията се изгражда във времето чрез много познания и богат опит.” – бр. 10 (51) от 31.05.1996г., стр. 1 и 6

- Вие се славите, че сте от най-добрите, даже най-добрият ликвидатор в застрахователните среди. Малко несъвместими са за мен тези две думи - хем най-добър, хем ликвидатор, но изглежда, имат смисъл, който ще ви помоля да разшифровате, тъй като вестник “Застраховател” има и читатели, които не са свързани с вашата професия.

- В застраховането длъжността ликвидатор е свързана с по-специфичната дейност, която е всъщност ликвидация на щети. Затова за по-кратко думата “ликвидатор” е приела гражданственост. А точно казано, това са хората, които уреждат исковете на клиентите, след като настъпи конкретно застрахователно събитие. Това е последната фаза, когато се проявява същността на застраховането, тя показва за какво именно се застраховат клиентите. Когато стане щета с тях, с тяхно имущество, или те са въвлечени в някаква отговорност, тогава влиза в ролята си тъй нареченият ликвидатор и прави преценка относно събитията - дали са покрити по застрахователната полица, основанието и размера на обезщетението и след това заплащането на самото обезщетение.

- Какво значи да е човек добър ликвидатор?

- Да е добър ликвидатор значи, първо, да познава в детайли условията на застрахователните полици. Освен това трябва да има достатъчно познания в много други области, които са свързани с естеството на застрахованото имущество. Ако говорим за застраховки “Карго”, за ликвидация на щети по тези застраховки, той трябва да е много наясно с международни конвенции, както и с търговската терминология. А ако говорим за отговорност на превозвача, той трябва да е запознат с международната конвенция CMR. И още - трябва да бъде запознат с много изисквания във връзка с превоза на самите стоки. Това са различни конвенции: за опасни товари ADR, за замразени храни и т.н. За злополуките пък трябва да е запознат добре с нормативните документи, които са във връзка с трудови злополуки, с кодекса на труда и т.н. А той трябва да знае и доста медицински термини, макар да не е лекар.

- Когато се договаряхме за тази наша среща, вие казахте: “Аз не съм застраховател, аз съм ликвидатор”. Какъв смисъл вложихте в тези думи?

- Смисълът беше в това, че ние не сключваме застраховки, а изплащаме обезщетение, когато стане застрахователно събитие. Но двете неща вървят ръка за ръка: застраховането и ликвидацията на щета. Защото не може да се извършва ликвидация на щети, без да се познават условията. Напоследък, в близките три-четири години, така се стекоха обстоятелствата, че ликвидаторите участват пряко и в създаването на новите застрахователни условия. С оглед на това, че са натрупали опит, имат достатъчно познания във връзка със събитията, просто могат да си дадат мнението относно някакви спорни моменти, които предизвикват дискусии със застрахованите, недоволство от клиентите, неща, които биха могли и трябва да се изчистят. За да няма двусмислено тълкувание по текста на полицата и да не остава у клиента незадоволство от проявеното отношение към тях. Те са много чувствителни не толкова при сключването на застраховката, а когато трябва да им се изплати обезщетение за това, което са понесли от дадено събитие.

- Това е същността на работата ви като ликвидатор, нали?

- Точно така.

- Значи затварянето на веригата зависи от присъствието и ролята на ликвидатора?

- Да. Когато прави преценка на щетата при възникнало събитие.

- Възможно ли е в такъв случай той да ощети своето дружество и обратно - да има принос при приключването в оценката на събитието?

- Естествено. Лично за себе си мога да кажа, че досега не съм допускала груби грешки, от които да бъде ощетен някой клиент. Да не говорим за “Булстрад”, просто такъв случай не е имало.

- Колко годишна практика имате впрочем?

- Като ликвидатор работя от 1979 година.

- А преди?

- Аз работя само това.

- Което значи, че сте започнали работа направо в застраховането? Кажете няколко думи за себе си, г-жа Евстатиева.

- Родена съм в София, завършила съм Икономическия техникум “Фридрих Енгелс” в столицата, специалност “Финанси и кредит”. Две години работих във външна търговия, след което следвах в Икономическия институт “Карл Маркс” и го завърших през 1979 година, пак със същата специалност. И веднага по разпределение от института постъпих на работа тук, в “Булстрад”, в Дирекция “Морско застраховане”. Тя тогава се занимаваше с ликвидация на щетите по “Карго” и “Кораби”. Имах щастието да попадна в много добър колектив с един много добър ръководител за мен - Георги Стефанов, който за съжаление вече не е жив. Този човек ме научи на много неща. От неговото поколение бе и колежката ми Христина Пенчева, която също много ми помогна в овладяването на професията. Това са хората, които ме изградиха като специалист. Във външна търговия през двете години работа също попаднах на такъв човек - Кирил Христов, който ме научи на важни неща от професията. И все тук си работя - в “Булстрад”, като през 1989/1990 година бях главен експерт и от 1992/1993 година станах директор на Дирекция “Ликвидационна дейност”, длъжност, на която съм и сега. Завърших курс за диспашорп към Търговска промишлена полата през 1994 г. и четиримесечна специализация в дружеството на “Булстрад” - Лондон, през същата година. Дирекцията е специализирана, занимава се само с ликвидация на щети и има няколко отдела, всеки от които е насочен към ликвидация на различни видове застраховки: имуществени, карго, отговорност на превозвача, злополуки, медицински за чужбина и отговорности. Аз лично се стремя и мисля, че успявам, да уча по-младите си колеги, както мен ме учиха навремето по-възрастните и по-опитните. Човек не може сам да се оправя в работата, да постига всичко сам. Той работи в екип и трябва да разчита винаги на всички в този екип. Така служителите се изграждат като специалисти. Това, което е характерно за “Булстрад”, е, че младите, а и всички останали много четат. Не знам как е в другите дружества, но при нас е така, в “Булстрад” има доста богата библиотека със застрахователна литература, в това число и по ликвидацията на щетите. Това е голямо богатство за всички нас. От друга страна, ръководството е много благосклонно към тези, които имат желание да се учат и развиват. То им дава възможност да участват в квалификационни курсове и семинари, осигурява им обучение тук и в чужбина. Забравих да ви кажа, че и в страната, в нашите агенции, работят добри ликвидатори, които оказват помощ на дирекцията ни. Когато стане някое събитие, те веднага реагират на място, извършват огледи, обмяна на информация. Поетапно с тях също се правят семинари, обучават се постоянно. А ликвидацията във всички случаи се извършва тук, централно, в тази сграда. Така оказваме контрол в изтичането на паричните средства от дружеството. И тъй като всяка щета минава задължително и през юрист, който потвърждава основанието за плащане, грешките са сведени до минимум.

- Да се върнем пак към вашето присъствие в “Булстрад”, към специфичната ви работа. Да си спомните, ако обичате, за някои интересни случаи и да ни разкажете за тях. Или поне за един, който не сте забравили и до днес.

- Те са толкова много, работата тук е толкова напрегната и интересна, много по-интересна от сключването на застраховки. Всеки случай от браншовете е сам за себе си интересен и различен. Мога да кажа, че при нас хората се изграждат във времето и трябва повече години да работят, за да натрупат опит. А що се отнася до мен - може би славата ми, че съм добър ликвидатор, идва именно от богатия ми опит. В ликвидацията за разлика от застраховането важна роля играят срещите с различни случаи и събития във всекидневието.

- Най-голямото събитие по ваше време?

- Големи събития има във всички браншове. Имущественото застраховане започна да се развива в “Булстрад” след като падна монополът, през 1989/1990 година. За този период това, което ме е впечатлило в този вид застраховане, е щетата, която стана в мина “Черно море” - Ахелой. Много малко хора знаят за нея - наводнение, което бе всъщност второто такова събитие в Европа. За такъв род мини едното е било в Полша и второто у нас, в България. За първи път ми се наложи да влизам в мина, да видя какви са пораженията и къде работят миньорите. Това си беше направо природно бедствие, и естествено ние изплатихме съответната щета, тоест обезщетението.

Много интересни случаи имам в “Карго”-то по принцип, но най-голямата щета беше случай с кораб, натоварен с ориз от Китай за България през 1994/1995 година. Щетата беше невероятно голяма, много сложна за решаване, с много преплетени казуси, като се започне от търговски сделки, видовете търговски договори (те бяха няколко), начин на превозване, чартър парти (договора, с който се наема корабът от чартьор за извършване на определен превоз за определено време). Случаят беше много интересен, стигна и до Лондон, където бях по това време на специализация. Там се занимавахме с него, а той бе на вниманието и на презастрахователи. Това е, пак повтарям, една голяма щета.

- Имате ли отношения с ваши колеги ликвидатори от другите дружества и компании?

- Не мога да кажа, че имаме някакви преки контакти с колеги, но имам много познати и бивши колеги, които работят на пазара. Все още не можем да достигнем до това, което много ми се иска - да работим съвместно поне по обмяната на някаква информация във връзка с клиенти. Това просто би защитило самите застрахователи в случай, когато има измама или опит за измама от страна на клиенти, а такива неща стават не само в “Булстрад”, но и в други застрахователни дружества. Налага се често да оказвам помощ на колеги от различни компании, които са презастраховани в нашето дружество. Когато има щета, случаите минават за консултации през нашата дирекция. Работим заедно и по щети по съзастрахователни договори.

- В този смисъл виждате ли ролята и на Асоциацията на българските застрахователи по отношение на обмяната на информацията, да речем.

- Разбира се. Надявам се, че чрез нея ще получаваме информация за случаи на ликвидация на щети, както и предварителна информация преди сключване на застрахователна полица от някой клиент. Имаше такива поводи с питания от други дружества - дали даден клиент е имал полица, сключена при нас. Такава информация се разменя и между други компании и дружества. Ние, разбира се, отговаряме акуратно и изчерпателно на подобни запитвания. Това е също елемент на лоялността на пазара, която трябва да проявяваме всички. И би трябвало да си оказваме редовно съдействие, за да улесняваме и работата си при възникнали проблеми. Очаквам след приемането на закона за застраховането и създаването на надзора асоциацията да заработи истински и да ни помага в това отношение.

- Вие сте изцяло свързана с “Булстрад”, с това работно място, а остава ли време и за личния ви живот?

- Старая се така да правя, че да остава по малко време и за личния ми живот. Аз съм омъжена, имам две деца и се стремя да им помагам, да съм полезна и на двете места - тук и у дома, колкото и трудно да е това.

- А заниманията ви в извънработно време и в семейството?

- То не остава такова. И все пак във всяка свободна минута гледам да прочета нещо, което ми е интересно. То винаги е свързано със застраховането, с това, което става в страната и по света. При възможност търся начин и да се поразтоварвам и да оказвам внимание на децата си, на всички вкъщи, за да не се отразява отрицателно на техния живот моята прекомерна ангажираност.

- Споменахте думите пазар и лоялност. Общото ви впечатление за днешния застрахователен пазар, присъства ли и в каква степен лоялността?

- Всекидневни контакти с колеги от други дружества на пазара нямам, но не смятам, че лоялността е на равнището, което бихме желали всички да е. Иска ми се да работим и да обслужваме клиентите по-качествено. И тъкмо в тази работа да проявяваме лоялност. Много важна е и лоялността на всички ни към дружеството, в което работим. Аз лично смятам, че към “Булстрад” съм честна, в работата си отдадена, иначе няма защо да стоя тука.

- Ами ако ищахът ви за работа именно тук, в “Булстрад”, е все така голям и все така си обичате това работно място, а ви се отвори път към друго дружество, ще поемете ли по него?

- Аз, общо взето, съм консервативен човек, не обичам да сменям работното си място. Но не това ме задържа в “Булстрад”, а обстоятелството, че тук съм започнала да се изграждам и тук продължавам да се изграждам като специалист. Няма да пресиля, като кажа, че работата за мен е удоволствие. Човек има нужда да работи за своето препитание, но за мен е много важно реализирането му чрез професията. Тук ми са създадени всички условия за развитие и аз не тъпча на едно място, а се развивам по възходяща линия. Всеки човек се учи цял живот, аз продължавам да се уча, а и да предавам наученото на по-млади колеги. Това ми носи радост и удовлетворение.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки