Борис Керемидчиев, к.ик.н., автор на таблицата за смъртност на застрахованите лица при ДЗИ

"Спомените ме изпълват с чувство на удовлетвореност, че съм отдал всичките си сили и знания за застраховането", бр. 13/28 октомври 1994 г.

- Като човек, отдал 36 години в застраховането, имате богата биография. Кажете ни няколко думи за себе си.

- Роден съм в гр. София през 1918 година. Средното си образование завърших в 3-та мъжка образцова гимназия с отличен успех през 1938 г. Същата година постъпих като студент в СДУ, специалност „Математика”, и се дипломирах през 1942 г. завърших Военновъздушната школа за запасни офицери в гр. Казанлък, специалност „Метеорология”, и бях изпратен на стаж в летище – гр. Ямбол, със задача да подсигурявам с необходимите метеорологични данни военновъздушната авиация през време на полети.

- Как попаднахте в застраховането?

- След завършването на военната си служба, понеже нямаше учителски места в гр. София, през месец април 1945 година постъпих на работа в бившето кооперативно застрахователно дружество „Учителска каса” с директор актюерът г-н Кирил Киров. В началото работих на гише по изплащане на застраховките при настъпване на застрахователните случаи – смърт на застраховано лице, изтичане срока на застраховката и т.н.

Тази работа ми хареса твърде много, тъй като имах непосредствен контакт със застрахованите лица или техните наследници, и ми даваше възможност да се запозная със застрахователните условия по всички видове застраховки „Живот”. При изплащане на застраховките имах възможност да се запозная с някои актюерски изчисления и юридически изисквания, свързани с ликвидацията на застраховките „Живот”.

- Как изглеждаше работата ви след създаването на ДЗИ. През 1946 година?

- След приемане Закона за ДЗИ бях преназначен на длъжност помощник-актюер в отдел „Математически резерви – Живот” към новосъздадената дирекция „Живот”. Началник на отдела беше г-н Георги Коларов, който със своя голям застрахователен опит и солидни актюерски познания оказа огромно влияние за моето по-нататъшно развитие като застраховател и актюер.

Не без значение за моята квалификация беше и помощта, която ми оказваше и моят пряк началник на отделение „Математическо”, актюерът г-н Георги Дочев.

Първите две години ми бе поставена отговорната задача да ръководя група от десет служители във връзка с уточняването състоянието на застраховките „Живот”, приети от бившите застрахователни дружесва, с оглед изготвянето на картотеката за изчисляване на математическите резерви съгласно техническите изисквания на машинната обработка по системата „Пауърс”. С изпълнението на тази важна задача от ДЗИ бе подготвена децентрализацията на личните сметки (партиди) на застрахованите през 1952 год. в новосъздадените клонове (агенции) на ДЗИ в провинцията.

Следващите няколко години се занимавах освен с изчисляването на нетните и цилмерови резерви по практикуваните от ДЗИ - тарифи „Живот” и с извършване на различните промени в застрахователния договор „Живот” въз основа на искания от страна на самите застраховани лица. През 1953 год. преминах на работа в дирекция „Планово-икономическа” с директор г-н Стефан Грозданов – математик-актюер, който се отличаваше със своята строгост и високи изисквания от всички служители в дирекцията. Тук се занимавах със съставянето на нови тарифи по застраховка „Живот”, проучване на финансовите резултати от развитието на риска по задължително и доброволно застраховане на имуществото, с анализ на рисковата статистика по вътрешния и външния транспорт и др. През 1963 год. след пенсионирането на г-н Стефан Грозданов бях назначен за директор на дирекция „Планово-икономическа”, на която длъжност останах до пенсионирането си през 1981 г., т.е. цели 18 години.

- Вие сте били дълги години директор на „Планово-икономическа” дирекция при ДЗИ. Нещо повече за дейността й?

- Трябва да отбележа, че заемайки този отговорен пост, положих много усилия и труд за овладяването на цялостната работа в дирекцията. Трябваше да се запозная основно с прилаганата система на планиране и редица други проблеми и задачи, които се поставяха за решаване от Управителния съвет на Д ЗИ, на който бях редовен член. Съществена помощ в планирането ми оказаха главните специалисти – г-н Живко Дръцков и г-н Кирил Спасов, които имаха дългогодишен опит в изготвянето на застрахователния план, както и за клоновете на ДЗИ, така също и за Централното управление.

Плановата дейност на ДЗИ беше централизирана и всички анализи и разчети относно развитието на застраховането и териториален разрез се извършваха в ЦУ на ДЗИ, респективно в „Планово-икономическа” дирекция.

Застрахователният план по отделните показатели се изготвяше на база изпълнението т предходната година и възможностите за по-нататъшното разширяване на обхвата на застрахователното поле по застраховките „Живот”, „Злополука” и доброволното застраховане на имуществото на гражданите.

Този начин на планиране имаше и своите съществени недостатъци, тъй като клоновете, дали по-високо преизпълнение на плановите показатели, се натоварваха с по-напрегнат план за следващата година и обратно.

Това, естествено, не мобилизираше колективите на клоновете за по-пълното обхващане на съществуващите резерви, а техните директори непрекъснато се бореха пред ЦУ за утвърждаването на по-ниски планове. Същата слабост се допускаше при изготвянето и утвърждаването на плана на застрахователните деятели от директорите на клоновете. За избягването на тази слабост и планирането по мое предложение се прие планът по отделните показатели на клоновете да се уточнява и приема в ЦУ на ДЗИ в присъствието на директорите и главните счетоводители на окръжните и районните клонове. По този начин чрез обсъждане на конкретните данни за отделните показатели се постигаше утвърждаването на по-реални планове.

При решаването на проблемите, свързани с изграждането на нови тарифи, изследване на финансовите резултати от развитието на риска по личното и имущественото застраховане, определяне на максималния необходим застрахователен фонд на ДЗИ, където се изискваше прилагането на математико-статистически методи, бях подпомогнат от г-н Матей Матеев и г-жа Малинка Денчева. И двамата благодарение на максималните усилия, които полагаха за бързото усвояване на застрахователната теория и практика, се изградиха като висококвалифицирани специалисти. Понастоящем те заемат отговорни длъжности в ЦУ на ДЗИ.

- Вие сте автор на таблицата за смъртност на застрахованите лица при ДЗИ, кажете няколко думи за нея.

- През време на моята работа като директор поддържах непрекъснат контакт с катедра „Застрахователно дело” при ВФСИ „Д.А.Ценов” – гр. Свищов. И по специално с проф. Иван Кацаров, проф. Светослав Гаврийски и проф. Христо Драганов. Много често идваха в дирекция „Планово-икономическа” и сме водили разговори по най-различни проблеми на застраховането. Участвах също така в реализирането на 4 договора, сключени от катедрата, за разработването на актуални застрахователни проблеми под научното ръководство на проф.д-р Драганов.

Поддържах също така и връзка с катедрата „Математика” при Софийския държавен университет и участвах в два демографски колектива от 4-5 математици под научното ръководство на академик Кирил попов във връзка със съставянето на таблици за смъртност и фертилност на населението в България.

Това ми даде възможност да се запозная с някои съвременни математико-статистически демографски методи за съставяне на таблици за смъртност и др. демографски изследвания.

Въпреки голямата ми заангажираност като директор през 1972 год. защитих във ВФСИ, гр. Свищов, дисертация на тема „Смъртност на застрахованите лица при ДЗИ и нейното отражение върху премиите и математическите резерви по застраховката „Живот” с научен ръководител проф. Иван Кацаров.

Съставената от мен таблица за смъртността на застрахованите лица при ДЗИ през периода на наблюдение 1952-1968 г., или накратко „Б 52/68 г., и възприе от ДЗИ при изчисляването на премиите и математическите резерви по застраховката „Живот”. Понастоящем с тази таблица за смъртност си служат не само в ДЗИ, но и много от новите застрахователни дружества, без дори да знаят кой е нейният автор. Същата е публикувана в списание „Финанси и кредит”, книжка 5/1971 год.

Трябва да отбележа, че таблицата за смъртност „Б 52/68 г.” е първата българска таблица, съставена върху обилен и изчерпателен статистически материал при спазване на всички изисквания за застрахователната наука и техника. По-големи подробности във връзка с таблицата за смъртност „Б 52/68 г.” е статията ми на стр.7.

- Какво е отношението ви към новите застрахователни дружества и конкуренцията?

- Тъй като съм работил известно време в бившето дружество „Учителска каса”, т.е. преди създаването на ДЗИ, когато съществуваше конкуренция между нашите и чуждите застрахователни дружества, мога да кажа, че тя даваше положителен импулс за по-нататъшното развитие на застраховането в България.

Дружествата се надпреварваха за по-бързото и акуратно обслужване на застрахованите, особено по застраховката „Живот”. Предлагаха разнообразни застрахователни тарифи както по отношение на покриваните рискове, така и по отношение стойността на застрахователните премии. Освен това по-големите застрахователни дружества, като „България”, „Учителска каса”, „Балкан” и др., сключваха застраховки „Живот” според конкретните желания на клиентите и при специални условия в застрахователния договор. Това изискваше висококвалифицирани актюери, работещи в дружествата. Някои от дружествата дори презастраховаха договорите „Живот” сключени за високи застрахователни суми.

Така че моето становище относно конкуренцията е, че тя ще стимулира към още по-висока култура при обслужване на клиентите, ще съдейства за предлагането на застрахователния пазар на по-разнообразни тарифи с разширен обхват. На покриваните рискове и гарантирането на максимална сигурност при изплащането на застрахователните суми съобразно условията на застрахователния договор.

- Какви препоръки бихте дали за подобряване работата на ДЗИ и новите застрахователни дружества в условията на конкуренцията?

- Според мен най-важно условие е непрекъснато да се подобрява качеството на обслужването на клиентите. А това може да стане чрез повишаване квалификацията на застрахователните работници и особено на застрахователните деятели, които имат пряк контакт със застрахованите. Особено важно е да се изучава застрахователният опит на страните наложили се на световния застрахователен пазар.

Считам, че на нашия застрахователен пазар все още не се предлагат разнообразни застрахователни тарифи и условия, които да отговарят на настоящите изисквания и интереси на застрахованите. Повечето от новите застрахователни дружества работят с традиционните видове застраховка „Живот”.

ДЗИ и новите застрахователни дружества трябва да положат повече усилия за сключването на групови (колективни) застраховки на кооператори, членове на съюзи и други обществени организации не само по рисковото застраховане и „Злополука”, но и по пожизнено и смесено застраховане „Живот”, каквато практика имаха частните и кооперативни застрахователни дружества преди създаването на ДЗИ.

- Какво е вашето отношение към надзора за упражняване на контрол върху работата на частните и държавните застрахователни дружества?

- Според мен създаването на надзор върху работата на частните и държавни застрахователни дружества е крайно необходимо особено в условията на пазарната икономика и конкуренцията. Този орган, който е най-подходящо да се намира в Министерство на финансите, ще одобрява застрахователно-техническите планове на отделните видове застраховки с оглед доколко те гарантират самоиздръжката на дружествата. Ще извършва контрол дали правилно са изчислени математическите резерви съгласно прилаганата таблица за смъртност с цел опазване финансовите интереси на застрахованите лица.

Ще контролира правилно ли се използват средствата на застрахователния фонд при изплащане на обезщетенията. Къде е най-целесъобразно да се инвестират свободните средства и т.н. Само по този начин може да се спре хаотичното нахлуване на застрахователни продукти на нашия пазар с оглед опазване интересите на застрахованите субекти.

- Как преценявате създаването на Асоциацията на застрахователите в България?

- По въпроса за учредената Асоциация на българските застрахователи аз лично имам положително отношение. Като членове в нея са включени висококвалифицирани специалисти, заемащи отговорни длъжности. Ще бъде полезно, ако на нейните сбирки, се изслушват разработени теми по важни за застрахователни и презастрахователни проблеми с оглед вземането на правилни решения в практиката. Полезно ще бъде, ако на тези съвещания се изслушват специалисти застрахователи, посетили чужди застрахователни компании, с оглед използване на техния положителен опит и практика.

- Какво очаквате от настаняването на чужди застрахователи в България?

- С навлизането на чужди застрахователи в България очаквам значително засилване на конкуренцията чрез предлагането на по-разнообразни тарифи и условия, които биха привлекли значителен брой клиенти предимно по застраховката „Живот”, пенсионното застраховане и др. В някои случаи те биха предложили и по-ниски тарифи, за което нашите дружества трябва да бъдат предварително подготвени.

Средство за ограничаване на стихийното навлизане на чужди застрахователни дружества е приемането на Закона за застраховането.

- Вие сте пенсионер. Липсва ли ви атмосферата на застрахователите?

- Макар и пенсионер, продължавам мислено да живея в атмосфера, в която съм работил 36 години. Редовно следя материалите в печата и най-вече във в. „Застраховател”, така че продължават да ме занимават проблемите на застраховането. Спомените ме изпълват с чувство на удовлетвореност за това, че съм отдал всичките си сили и знания за развитието на застрахователното дело.

Разговора проведе:

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки